Татяна ми беше близка приятелка, с която повече се чувахме, отколкото се виждахме, тъй като тя живееше в София, а аз – в Пловдив.

 

Преди време Татяна ми се обади и ми каза: „Божана, трябва спешно да говоря с тебе.“ И аз веднага тръгнах за София, притеснена от това „спешно“. И тук беше огромната ми изненада. По онова време съпругът й Слави беше много болен и Татяна трябваше да му купува много и скъпи лекарства и различни машинарийки, които му бяха необходими за болестта.

 

Виждаме се с Татяна, поръчваме си по едно питие, въпреки че нито аз, нито тя пием. И тя ми заразказва, че се чувства много зле, защото не може да купува на любимия си съпруг скъпите лекарства, които са му крайно необходими, а сега му трябвало и някакво техническо средство, което щяло да му помогне. Но нямала пари. Конкретната й молба беше да отида при министъра на културата (мен той щял да ме чуе), да разкажа за ситуацията, а той да я подпомогне с 2500 лв. Това беше точната сума, която Татяна цитира.

 

Казах й, че и аз мога да й помогна, но тя отказа. Министърът бил човекът, който трябвало да го направи.

 

Написах едно дълго обяснение към министъра на културата и към името на Татяна Лолова добавих това на Иван Цанев – един голям поет, който винаги има нужда от помощ. Министърът ме посрещна радушно. Разказах му за тежкото положение на Татяна и семейството й. Той ми обясни, че сам не може да направи нищо, но си имало комисия и щял да направи нужното.

Когато говорихме с Татяна, тя ме попита дали няма нещо, което може да работи при мен, а ние да й плащаме хонорари. Започна веднага – на много премиери в София тя четеше текстове от книгите на авторите, които представяхме. Нейното присъствие оживяваше публиката, а и продажбите се вдигнаха. Давахме й 100 лв. хонорар, а Татяна ги приемаше с огромна благодарност.

След време я попитах какво става с 2500 лв., които трябваше да получи от Министерството на културата. Отговорът й беше, че това били много пари, затова й дали само 1000 лв. Ето в този момент разбрах какво е отношението на управляващите към българската култура.

 

Скоро се чухме с Татяна и тя ми обеща да ми дойде на гости в Пловдив за 1-2 седмици – да си почине, да се наговорим с нея. Тази наша среща не се състоя, за съжаление. Но ми остана голямата любов, уважение и съпричастност към голямата Татяна Лолова. Жената, която беше виртуоз на сцената и от екрана, но която не успяваше да се справи със собствения си живот в беда. Защо ли? Не защото не си вършеше работата (а тя я вършеше перфектно), а заради отношението на нашите управници към културата.

Нека ми прости Татяна горе от небето, че изнасям тези интимни подробности от нейния живот, но Татяна, ти и мъртва можеш да помогнеш да се промени това отношение и това положение. И творци от твоя ранг да получават това, от което имат нужда, когато са в беда.

 

Знам, че ми се усмихваш сега от небето и казваш: „Така, така, Божана, ти знаеш!“. Татяна, ти знаеше много по-добре и от мен, но това не ти попречи да се чудиш как да си купуваш хляба и сиренето.

 

Време е всички издатели, писатели, композитори, художници – всички хора на културата да вдигнат глава, да извисят глас и да поискат по-добро отношение към техния труд, защото само културата може да възвисява духа български, да преминава граници и територии и да остава през вековете.

 

Лека да й е пръстта на Татяна Лолова и да е вечен смисълът на живота, който тя носеше и който ни завеща.

 

Поклон пред светлата й памет!"

 

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ: 

 

Татяна Лолова - царицата на смеха, която обичаше да даваОбожавам сочните роли, цяла бака да имам от тях, няма да им се наситя, казваше актрисата