Новият директор на Общинския институт „Старинен Пловдив” Богомил Грозев работи дълги години в екипа на Нова телевизия - от 2013 г. Преди това има повече от 13 години журналистически стаж  в  Дарик радио, сп. "Тема", в. "Сега" и в. "Банкер". В продължение на  6 години е в bTV, преди да смени медията и да се присъедини към Нова. 

Грозев е един от продуцентите на филма „Завръщане”, в чието финансиране се включи фондация „Пловдив 2019”, организатор на Европейска столица на културата. Лентата, която разказва пловдивска история и бе снимана почти изцяло под тепетата, бе най-гледаният български филм за 2019 г. 

Ето какво сподели за работата си и Пловдив пред PlovdivTime Грозев: 

- Г-н Грозев, за мнозина остана необяснимо решението ви да дойдете в Пловдив, загърбвайки успешна кариера. Коя е истинската, личната причина да го направите извън шаблона за новото предизвикателство? Защо искахте тази промяна? 

- Предизвикателството категорично не е нещо, което можем да определим като шаблон. Няма ли предизвикателство, перспектива, основа за развитие, то няма причина човек да вземе толкова сериозно решение. Решение да промениш не само професионалната сфера, но и живота си. Без предизвикателство и увереност във възможностите ти, няма как да бъде взето такова решение. 

Аз обичам Стария град, живял съм в него, преживявам го. И сега, когато съм тук вече месец, усещам, че преценката ми е била правилна. 

Никога не съм крил, че една от основните причини да предприема тази крачка, е дългогодишното ми приятелство с кмета Здравко Димитров. Зико, както много хора го наричат, е освен верен приятел, управленец, доказал се във времето, честен и справедлив човек. С ръка на сърце мога да кажа, че ако не беше той на този пост, едва ли щях да предприема тази крачка. Сами разбирате, че за да взимаш мъдри, смели и отговорни управленски решения, трябва да имаш подкрепа. Аз имам неговата подкрепа и това ми дава сили и увереност, че нещата ще се случат по най-добрия начин. Че Старият град ще възвърне онзи дух, който филибелии помнят. 

Не по-маловажно за моето решение беше безпрекословната подкрепа, която получих от ръководството и собствениците на Нова телевизия. Те застанаха зад мен категорично, поканиха ме като гост в студиото на сутрешния блок, за да обявим заедно тази промяна. Те много бързо видяха и осъзнаха, че аз не просто напускам телевизията, а отивам да работя за една кауза, едно богатство, което е не само на пловдивчани, а на цяла България, на целия свят.  

- Как се промени животът ви в тези няколко седмици? Не ви ли липсва лудия ритъм на София, светския живот? Успя ли да намерите нови приятели, да си създадете среда? 

- Честно казано, толкова много съм се отдал на работата си, че дори ми е трудно да се замисля за отражението на промяната в този аспект. Имам много приятели в Пловдив и то невероятни хора. До някаква степен обаче съм се изолирал, защото влязох в новия за мен работен процес екстремно бързо. Чак дори на самия мен не ми се вярва. Но поех управлението на Института в момент, в който имаше толкова много задачи на дневен ред, че единственият начин беше да вляза бързо в крак. За щастие имам невероятен екип. Хора, които - освен истински професионалисти, са и хора, които истински, с цялото си сърце обичат Стария град. Това ми дава голяма увереност да вървя напред. 

Ако трябва да бъда напълно откровен, отдалечеността от естествената ми до момента ежедневна среда, ме прави почти изцяло и единствено отдаден на работата. Всяка една такава жертва обаче си има и своята цена. Най-високата цена, която сега плащам и ще плащам през следващите години, е отдалечеността от сина ми Теодор. Той е в София, живее с майка си и много ми липсва. Но ще направя всичко възможно той да е често с мен, тук в Пловдив. 

Само един щрих – когато му съобщих новината, че започвам да работя в Пловдив, той се зарадва изключително много. Защото е живял с мен в Пловдив и една сутрин ми каза: „Тати, искам да си купим къща в Пловдив“… И той обича Пловдив. Честно казано и не е трудно! Това не значи, че не обичам родния си град, не ме разбирайте погрешно (смее се). 

- Назначението ви предизвика сериозни турбуленции и хората определено ви приемат с недоверие? На какво ще разчитате да ги убедите в обратното? 

- Интересен е този Ваш извод!? Аз не го усещам. Това, което усещам, е огромна подкрепа от хората около мен. Екипът ми застана зад мен много бързо, за което им благодаря. Показват ми го всеки ден. Помагат ми да навляза по-бързо и ефективно в административните процеси. Имат доверието ми, както и аз тяхното и искрената им подкрепа. 

Не само това, хората по улиците ме спират ежедневно и ми казват, че са доволни от моето назначение. Разбира се, съзнавам, че тази подкрепа е на база това, че ме познават от екрана. И че тепърва трябва да я оправдая, дори да надмина очакванията. Не си правя грешни илюзии и изводи за това, че познавайки ме от екрана, вече ми вярват безрезервно. Ще ми повярват истински, едва след като постигна реални, осезаеми и значими за тях резултати, знам. 

А чисто политическите критики… не са моя тема. Не съм политик, аз съм работещ човек, преследвам и изпълнявам докрай целите си. И ще го докажа. 

- Имате ли ясна концепция за развитието на архитектурния резерват, защото както вече знаем, за да останете на този пост, вероятно ще трябва да се явите на конкурс? 

- Темата за конкурса няма да я коментирам. Не е моя работа. Щом трябва, ще се явя. Както казах, тук съм, за да работя за Стария град – запазване на автентичния му и уникален дух, за неговото популяризиране. 

Тази година предстои откриването на може би най-значимия архелогически обект за България – Епископската базилика на Филипопол, по-известна досега като Голямата Базилика. Повярвайте ми, това е уникален за целия свят обект. Всеки път, когато влизам в този храм на раннохристиянската религия, когато говоря за него, направо настръхвам. Проектът е публично-частно партньорство на Община Пловдив и фондация „Америка за България“ и е пример за това, как държавата в лицето на общината и неправителственият сектор могат да си сътрудничат.

В Голямата базилика хората ще видят хилядолетна история, 3 пласта мозайки от различни периоди, като най-долният слой датира още от средата на IV в. – поне! 

Отделно, ще има изключително интересни образователни програми за децата, интерактивни стени, звукови панели. На втория етаж гостите и туристите ще видят изумителната мозайка, изобразяваща над 100 вида птици, нещо уникално за страната ни, не само за Пловдив. И аз ще се постарая всички да разберат за Малката и Голямата базилики в Пловдив и да ги посетят. 

През тази седмица направихме и друга важна стъпка. С идването ми в ОИ „Старинен Пловдив“ с колегите от института и общината започнахме работа по два проекта за кандидатстване за средства по програма на Министерството на културата за ремонт и реставрация на две къщи в Стария град, които се управляват от Института. Ако проектите бъдат одобрени, то още преди края на годината т.нар. Синя къща -  Павлитовата къща, ще бъде реновирана отвън, изцяло със смяна на дограмата, а в къща „Хиндлиян“ ще бъдат извършени реставрационни дейности по интериора. Въпреки кратките срокове, през последния един месец работихме именно по тези проекти и успяхме да ги подготвим за кандидатстване по тази програма. 

Подготвихме и промяна в наредбата на цените за обектите в Старинен Пловдив и едно от нещата, което направих, е да поискам отстраняване на една, според мен, несправедливост.  Къща „Клианти“ в момента е с двойно по-висока входна такса – 10 лева. Предложил съм и ще се проведе гласуване в Общинския съвет това да се промени и всички входни такси за къщите в Стария град да са еднакви – по 5 лв. „Изваждането“ на „Клианти“ пред скоба прави тази уникална къща по-слабо посещаема в сравнение с останалите, видно от анализите през последните 2 г., от когато къщата е отворена след ремонт. 

- С какво като публична личност можете да сте полезен в посока популяризирането на Стария град и имате ли предприети стъпки вече? 

- О, повярвайте ми може и то много. И пример за това е един от най-емблематичните директори на „Старинен Пловдив% Атанас Кръстев - Начо Културата. Точно това ми каза преди дни една дама - архитект, работила години наред в Стария град – той не беше тесен специалист, той просто можеше да отваря врати. Е, аз мога да отварям врати също и го казвам с пълна увереност. 

Не знам дали съзнавате, че аз освен, че ще привлека и привличам вече популярни личности, но дори и при работата с институциите, решаването на чисто административни казуси, строителни, инфраструктурни… този публичен образ ми помага изключително много. И аз мисля да го използвам с чиста съвест в името на Стария град. 

Още първата ми работна седмица беше белязана с една изключително емблематична визита на Н. Пр. посланика на Съединените щати Херо Мустафа. Аз лично бях впечатлен от нея. Много добре знаеше кой съм, какво съм работил и каква длъжност заемам сега. След това посрещнах Н. Пр. Флоранс Робин - извънреден и пълномощен посланик на Франция у нас, заедно с министъра на културата Боил Банов. 

С тях разгледахме една от най-емблематичните къщи в Стария град – „Ламартин“, и обсъдихме възможността за нея да се привлече финансиране за ремонт и след това да се превърне нещо като френски културен център. Разбира се, разговорите по тази тема продължават. Но къща „Ламартин“ трябва да бъде реставрирана, за което аз ще положа всички усилия тя да отвори отново врати за посетители. По време на тази визита лично разходих посланик Робин и в къща „Клианти“, за да се увери, че ние знаем как да пазим историческото си богатство. Показахме й снимки от „Клианти“ преди ремонта, а тя видя как изглежда сега. 

Аз лично ще каня и в бъдеще подобен ранг гости – посланици, културни аташета, известни личности, хора от културните среди у нас и от целия свят, защото Старият град е най-стария жив град в Европа и всички трябва да видят това уникално място. Ако щете, дори да се снимат, да публикуват в социалните мрежи и да канят техните последователи, приятели, близки. 

- Сега в тази безпрецедентна ситуация във връзка с разпространението на коронавируса не съжалявате ли, че не сте на първа линия заедно с колегите си журналисти? 

- Не може да говорим за съжаление, когато става въпрос за едно бедствие, обхванало целия свят. Независимо къде се намирам професионални и физически това е нещо, което ме натъжава. Нещо, което съпреживявам! Но пловдивчани ми показаха, че са дисциплинирани, улиците може да са тъжни без хора, но е важно, че с поемането на лична отговорност да стоят по домовете си, да носят маски всъщност се борят за здравето на всички нас. 

За жалост тази ситуация до голяма степен ще спъне много от плановете, които имах за Стария град. В момента всички обекти са затворени поне до 29 март. По-голяма част от хората работят от домовете си, защото здравето на служителите за мен е най-важно. Но от друга страна, сега ще имаме възможност да свършим много на пръв поглед дребни, но важни задачи, за които в годините все не е оставало време. Работим с колегите по актуализиране на беседите, актуализация на паспортизацията, например. В този период ще поработим и по дигиталното заснемане на къщи, музеи, галерии заедно с Дирекция „Култура“. 

И още един пример. На 1 Април е празникът на Института. За жалост, планираната от нас изложба няма да може да се реализира тогава. Но възнамеряваме да направим предпремиерно една виртуална изложба. 

Ще работим също по актуализация на информацията в сайтовете и социалните медии. Мой приоритет ще бъде работата със социалните медии, защото това са каналите, през които ние, а и всички хора, които идват тук, могат да популяризират Стария град. Всички популярни личности, които идват при нас ще могат да си качват снимки, да споделят впечатления, да канят със своя авторитет и известност своите последователи. Трябва да ги използваме правилно, за да „рекламират“ това огромно богатство, което имаме. 

- Как решението ви да се установите в Пловдив промени живота на семейството ви? 

- Както казах вече, синът ми ми липсва най-много. Разбира се и майка ми, и брат ми, но той най-много. 

- Намерихте ли си вече любими места в Пловдив? 

- Аз си имам любими места в Пловдив. Старият град е най-любимото. Харесвам много и културния живот в Пловдив. Гледах няколко постановки на Драматичния театър в Пловдив през последните месеци, дори преди да стана директор на „Старинен Пловдив“ и съм впечатлен. „Одисей“ е постановка на световно ниво. Адмирации на целия екип. 

- Разкажете повече за себе си извън публичната ви разпознаваемост от тв екрана... 

- За себе си мога да кажа, че съм отборен играч. През годините съм работил много по това да бъда сдържан, търпелив, справедлив и не чак толкова емоционален. Но емоциите винаги са имали водеща роля при мен. Винаги съм се доверявал на интуицията си, но гледам да преценявам обективно ситуацията. 

Цял живот спортувам – бях състезател по уиндсърф, играя волейбол, скуош, рядко футбол, карам ски, уейкборд като начинаещ и като цяло спортът винаги е бил в кръвта ми. Обичам природата, разходките, планината и през годините се опитвам да водя сина ми на емблематични исторически и културни места в нашата страна. Трябва да се гордеем с историята си!