Вредният ефект от графитите върху скалите се простира далеч извън елементарната естетика. Преди няколко дни в серия от репортажи показахме в какво се е превърнало едно от любимите места на пловдивчани - Сахат тепе. Скалите, както и сградите в подножието на хълма, са надраскани със спрейове. Собственици изразиха възмущението си, тъй като ремонтът на надрасканите фасади излиза скъпо. А справка на Община Пловдив установи, че няма нито един установен и наказан хулиган.  По-притеснителни се оказват последиците за екосистемата.

По темата потърсихме коментар и от Анелия Павлова−еколог, биолог и активен участник в опазването на защитени и редки видове. Анелия работи към „Зелени Балкани“, където се занимава и с изследователска дейност, а част от активностите ѝ са фокусирани върху опознаване и опазвате на прилепите, обитатели на Сахат тепе.

Драскачи се упражняват върху Дановия хълм! Кой ще ги спре? (Фотогалерия)Сахат тепе и близките сгради са нашарени с неграмотни надписи, виновни – няма

Ето и нейния коментар за вредите, както и възможностите за справяне с проблема:

−Как спрейовете влияят върху скалите?

−Със сигурност те вредят изключително на растенията, а впоследствие на безгръбначните животни, обитаващи тепетата. Перманентните спрейове убиват мъховете, които живеят в пукнатините на скалите. Редно е да се отбележи, че някои от растенията са защитени видове.

В процепите често се развиват едни дебелецови растения с месести листенца, които попадат именно в периметъра на графитите. Чрез драскането се нарушава не само скалата, но и биоразнообразието. Представете си какви миксове от химикали са нужни за премахването на перманентните бои? По тази причина се използват агресивни пясъкоструйки, които също не са съвсем безвредни.  Въпреки че тепето е изградено от изключително здрави скали, и те стареят. Не е полезно за тях да се излагат на толкова често почистване.

Тлъстига

−Липсата на тези мъхове отразява ли се върху хранителната верига?

−Мъховете са основна храна за някои от безгръбначните. Едни малки „чудовища“, наречени тартигради се хранят с тях. Те, от своя страна, попадат в менюто на малко по-големите безгръбначни. По веригата се засягат гъбните комари, които са вегетарианци и са храна на птичките. Всичко е толкова свързано!

В  Европа проблемът с дефицита на насекоми сериозно е наболял, а те са основната храна на всичко останало. Великобритания биха аларма, че птиците са намалели. Видовете усещат, че храната няма да достигне, затова излюпват по-малко яйца. Това се случва и в България, макар все още да не е видимо.

−Как според вас може да се събуди обществената отговорност към опазване на природните забележителности?

−Да започнем оттам, че природните забележителности и защитените местности са с по-лек статут на защита и там хората се допускат свободно, което понякога е пагубно. Затова информационните кампании са много важни. Чрез тях може да се ангажират подрастващи, а и не само, за да възприемат това място като ценност. Струва ми се, че хората не си дават сметка колко ценни са тепетата. Те са изключително геоморфоложко образувание с едни от най-здравите скали.

В историята назад са били разрушавани. Някак си малкото, което ни е останало, трябва да се опази. А това ще стане, когато тези хора застанат от страната на професионалистите. Тук идват информационните кампании, които трябва да се водят продължително и устойчиво, за да имат въобще някакъв ефект. Тепетата ни спешно трябва да бъдат възприети от обществото не като свърталище на хора, занимаващи се с нерегламентирана дейност, а като едни уникални оазиси в Пловдив. 

Бебе горска ушата сова

−По-възможно ми се струва в тази инициатива да се включи онази част от обществото, която обикновено е загрижена за опазване на територията. Как можем да очакваме изведнъж „рушащите“ да минат от отбора на „пазителите“?

− Вижте, антропогенният натиск върху тази територия е изключително висок. И през деня, и през нощта там е пълно с хора.

На първо място, те трябва да са наясно със санкциите, на които подлежат, ако посягат към природната забележителност. Но според мен е необходимост това да се прави ръка за ръка с информирането защо едно тепе е ценно.

−В плана за управление на Сахат тепе от далечната 2003 г. има заложено сформирането на т.нар. „Екологична полиция“, която да опазва местността. Няма данни за такава структура−поради каква причина? 

− Обичайно плановете за управление се възлагат на консултантски фирми, които набират експерти. Община Пловдив, в качеството си на стопанин, наема такива фирми, които да обединят всичката информация и да дадат обратна връзка.

Там се вписват всички специфики на екосистемата. В края се изготвят и препоръки, в зависимост от това дали някой вид е застрашен или изложен на натиск. Пише още какво е добре да бъде направено в рамките на следващите 10 години. 
Колкото до изпълнението на тези препоръки – това вече зависи от Общината и ресурса, с който разполага. Някои от нещата се касаят и до одобрението на Общински съвет, разбира се.

−Винаги ли причината е липса на ресурс? Сигурно има и други начини за сформиране на екип „Екологична полиция“.

−Има и други начини. Такъв екип би могъл да бъде съставен от доброволци. Преди години беше залегнало всяка община да разполага доброволно формирование „112“, което при бедствия или аварии да реагира по спешност.

Това може да послужи тук, дори и да не е разписано на ниво по-високо от Община Пловдив. Пак да бъде на база доброволчество, защото винаги има хора, които желаят да помогнат. Нужно е само да се поиска помощ, малко организация и ще се подеме сила, сигурна съм.

−Неправителствените организации имат ли съвместна дейност с Общинските предприятия, които се грижат за тепетата?

−Що се отнася до тепета−все още нямаме партньорство. Обичайно заедно с Дирекция „Екология“ отбелязваме например Ден на Земята, Нощ на прилепите, Ден на околната среда. Но това тук е особено важна тема и е добре да бъде поета инициатива. Постижимо е, а се вижда колко важно е вече да се стори.

В  „Зелени Балкани“ имаме студенти и ученици, които веднага биха се отзовали, а това би било полезно и за тяхното образование в полеви условия. Според мен един ежемесечен мониторинг на защитените видовете, обитаващи тепетата, би имало добър краен резултат.

Анелия Павлова прави записи с ултразвуков детектор за прилети

−Как един мониторинг би помогнал на обществото да осъзнае ангажимента се по опазване на тези зони?

−Хората са любопитни. Това, че някой записва, снима, гледа, прави се нещо необичайно там − събужда интереса им. Винаги се намира някой, който да дойде и да попита.

Ако това мониториране се случва често, дори вечерно време, се декларира ангажимент към локацията. Дава се заявка, че някой следи какво се случва там. А когато един драскач разбере, че в идните дни тепето ще бъде населено с изследователи, той ще усети, че вече не е удобна територия за посегателство.

Да не кажа, че почти винаги, когато аз мониторирам, прииждат хора да попитат с какво се занимавам. Когато им разкажа, те са толкова впечатлени и постепенно се приобщават към идеята, че тази територия е много повече от платно за драскане и кош за боклук.

−Миналата година имаше предложение от район „Централен“ култовият ресторант на Сахат тепе да бъде възстановен. Не е ли това предпоставка за още по-силно антропогенно влияние?

−Няма как присъствието на хората да не се отрази. Тепърва трябва да се претеглят положителните и отрицателните черти на проекта. От името на биолог съм твърдо „за“ икономическото развитие. Тъй като статутът на Сахат тепе е природна забележителност, РИОСВ трябва да излезе с експертно становище. Трябва сериозно да се обследват всички въздействия върху околната среда и водите, още преди да се даде разрешително за строеж.

Ключовото в случая не построяването на сграда, а липсата на устойчиво екологично образование. Опасявам се, че гражданите дори не знаят откъде могат да се информират. Наблюденията ми са, че с всяка година състоянието на тепетата се влошава. Трябва да се научим защо са ценни, за да знаем как да ги пазим.

Проучване на прилети, на фон-графити

Анелия Павлова оказва първа помощ на пострадал прилеп