„Музика звучи в българската, гръцката и арменската църкви, в католическата катедрала „Св. Лудвиг“, от минаретата на многобройните турски джамии, в еврейските синагоги. В училищата се пеят гръцки, български, турски, арменски, италиански, френски, американски, чешки, полски, немски и руски песни. Пъстротата на картината се допълва от многоезичната песенна глъчка по пловдивските тържища, от „тембровото“ разнообразие на вечеринките в богатите домове, от буйните празници на еснафите,  от европейските балове в различните консулски представителства“.

По този начин описва оживлението под тепетата в средата на 19 век музиковедът Андрей Андреев в научното си изследване „Възрожденският Пловдив и музиката“. Андреев е дългогодишен учител по музика, директор на Музикалното училище, Пловдивската филхармония и Оперно-филхармоничното дружество в града. От 2016 г. е драматург в Държавна опера – Пловдив.

„Мнозина мислеха, че Андрей няма да се върне повече към музикознанието, но той се върна с една зашеметяваща книга на невероятно тема. Тази тема тръгва от студентските години, за да приключи с докторската му дисертация“, заяви на представянето на книгата в галерия „Arsenal of art“ в Капана проф. д-р Стефанка  Георгиева.  Тя допълни, че в научния труд на Андреев са използвани всички свързани с музиката материали от пловдивските библиотеки, музеи и архиви. „Пловдив и възрожденската музика“ е скок към друго измерение на българското музикознание, подчерта музиковедът.

„Възрожденският Пловдив не може без чуждите влияния, удивителното на нашето Възраждане и на Пловдив като възрожденски център е онази способност на българина да акумулира чуждото и да го превръща в свое“, каза още проф. Георгиева. Едни от водещите примери са песните на Добри Чинтулов, „Стани, стани юнак балкански, „Къде си вярна, ти любов народна“ и други, чиито са мелодии са заимствани от чужди образци. Чуждата мелодика се приспособява към български патриотичен текст и става българска възрожденска песен.

Преди век и половина под тепетата се оформя балкански музикален кръстопът, където се срещат френската и италианската революционни песни, с гръцките и българските църковнослужебни химни, мелодиите на кръстосващите османски оркестри, песните на американските мисионери и католическите свещеници. Като легендарни учители по музика от тази епоха са описани гръкът Йоанос Закинтос Фортунатос, католическият отец Доменик Франциск Доменети, протестантският пастор Джеймс Кларк, Христо Пипков и други, които оформят облика на тогавашния Пловдив.  

„Отраснал съм в космополитна атмосфера, където приятелите са ми турци, гърци арменци евреи, италианци и чехи. Споделянето на общите човешки ценности ни е правило винаги близки. Написах една книга за толерантността и за моята мечта за Пловдив“, заяви Андрей Андреев.

Премиерата на книгата бе съпроводена с рецитал на известния гръцки оперен певезц и композитор Георгиус Филаделфефс. Той поздрави специално Аврам Андреев, известен пловдивски тенор и баща на Андрей Андреев.