Ако искате да ви приемат за добър фотограф, никога и пред никой не показвайте слаби снимки. Този съвет към своите млади колеги отправи руският фотограф Игор  Гаврилов. Майсторът на обектива бе в Пловдив за участие в Международните фотографски срещи и отдели част от времето си за среща с публиката под тепетата.  

 

Руснакът е един от най-авторитетните имена в родината си, снимал е за най-престижните световни издания  „Paris Matsh“, „Le photo“, „Stern“, „Spiegel“,  „Independent“, „Elle“, „Рlayboy“ и много други. Номиниран е за най-добър фотограф на годината от списание „Time“. Лауреат на премията „World Press Photo“.

 

Гаврилов посвещава целия си професионален път на аналитичния репортаж и мисията да снима истината. Пропътувал е Русия, работил е в над 50 държави в света. Той е първият фотограф, който се осмелява да снима в зоната на Чернобил само седем дни след катастрофалната авария в атомната централа. Облита мястото, за да заснеме кадри. Мнозина негови колеги отказват, страх ги е, защото радиацията в района е критично завишена. Той е първият фотограф на Тайм в социалистическа Русия.

 

Когато започнах да снимам за Тайм още във времената на социалистическа Русия, очаквах да има някаква цензура, да ме карат са снимам Кремъл в окаяно състояние. Не се случи и това бе първата ми изненада от работата ми за медиите отвъд завесата, разказа пред пловдивчани Гаврилов по време на срещата в Балабановата къща.

 

Другият участник - Карл Де Кейзер, разказа за един от последните си проекти, които е правил, за документирането на северна Корея.

 

Въпреки подкрепата от туроператорска агенция, която реално успя да ме вкара в Северна Корея, трябваше да финансирам сам цялото си пътуване. След като заснех всички 250 туристически обекта в Корея, трябваше да предоставя кадрите за одобрение пред Ким Чен Ун, защото в противен случай не можех да ги използвам. За 60 дни направих 80 000 кадъра, разказа Де Кейзер. Той разкри, че неговият гид и охранител постоянно следял статуите на лидерите на Северна Корея да бъдат снимани само фронтално, за да се подчертае тяхното величие.

 

Имах право да снимам хора, но нямах правото да говоря с тях. Нямах изобщо право да снимам войници, нито да снимам от колата по време на самото пътуване, а само на място. В крайна сметка, единственото на самото място, разказа Де Кейзер. В резултат на крайната селекция от кадри, която фотографът направил, само три били отхвърлени от Ким Чен Ун, но Де Кейзер използвал и тях.

 

След срещата в Балабановата къща Карл Де Кейзер прегледа портфолиото на един от най-талантливите млади улични фотографи в страната член на Балканския кооператив за улична фотография "Bulb Colective" - Свилен Начев.

 

Международните фотографски срещи, които са част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019, продължават до 31 октомври в Балабановата къща, Мексиканската къща и галерия Лаутлиев.