Зрелостникът от ЕГ "Пловдив" Димитър Фердинандов проведе национално онлайн допитване чрез платформата Google Forms. Целта на 12-класника е да събере информация относно физическото и психическото състояние на учениците в периода на въведеното в страната извънредно положение и пандемията от коронавирус. През учебната 2018/2019 година Димитър е председател на Ученическия парламент на Английската гимназия. От 2018 г. е доброволец в екипа на Българските младежки делегати към ООН, а от миналата година и европейски младежки посланик по въпросите на Източното партньорство. Доброволец към фондация “Пловдив 2019”.

Споделеният в социалните мрежи формуляр е бил попълнен от 1011 души, 91,1% от които са ученици в гимназиален етап. Най-голям процент са 12-класници – 86,9 на сто. Проучването цели да обобщи настроенията на учениците към въведеното дистанционно обучение и да отрази самооценката им за тяхната готовност да се явят на външно оценяване или матури.

Всички анкетирани, на които им предстои явяване на матура, споделят притеснение относно готовността си да се справят по най-добрия начин. Участниците поставят и средна оценка 4,72 точки (от макс. 10 т.) на въведеното онлайн обучение. 31% отразяват и своята неспособност да усвоят преподадения дистанционно материал. Периодът на извънредно положение е имал най-сериозен ефект върху способността на учениците да се концентрират – 675 души споделят за проблеми с фокусирането за дълъг период от време. 44% от анкетираните отдават проблемите си с изпълняването на ежедневните си задължения именно на влошената концентрация.

Публикуваме анализа, направен от самия Димитър Фердинандов на база резултатите от допитването и представен на "Уча в Пловдив". 

Каква информация се опитахме да съберем с нашата анкета?

Провеждането на допитването бе провокирано от липсата на възможност за обратна връзка и неефективната комуникация между учениците и институциите, взимащи ключови решения.

Със зададените въпроси се опитахме да оценим онези фактори, които влияят най-силно върху възможността учениците да се представят добре на предстоящите изпити и  са отдавна припознати в науката като ключови за развитието на когнитивните способности на човека. Примери за това са доброто физическо състояние, добрият сън, наличието на стрес и тревожност, достатъчно добрата подготовка.

Анализ и възможно тълкуване на данните

Основен проблем, с който се сблъскват ежедневно участниците в проведеното онлайн проучване, се оказа невъзможността за концентрация за дълъг период от време. Това затруднение възпрепятства успешната самоподготовка, преговор и усвояването на нов материал. Макар 44% от анкетираните да спят по-малко от препоръчителните 8 часа на вечер, събраните от проучването данни не предполагат проблемите с концентрацията да се дължат на липсата на сън, която обикновено предизвиква този поведенчески феномен. По-голямата част от допитаните или не съобщават за промени в продължителността на съня си, или са увеличили времето за почивка. Проблемът с концентрацията вероятно се дължи на средата, в която се намират анкетираните – вкъщи, където човек лесно се разсейва. Постоянният контакт с дигитални устройства и изкушението от незабавно възнаграждение с прилив на допамин, когато отворим известие в социална мрежа, допълнително ограничават способността на младите да се концентрират.

Оказва се, че въведеното извънредно положение прави 58,8% от анкетираните по-раздразнителни. Други 18,5% споделят за проблеми с комуникацията с приятели, а 17,5% съобщават за затруднения или забавяне при опит за отговор или осъзнаване на въпрос, което говори за разсеяност и затвърждава проблема с концентрирането. За пореден път се констатира тревожната статистика, че голяма част от българските ученици не изпълняват физически упражнения (в случая 24,7% от анкетираните), но се забелязва и сравнителен ръст на броя на нетрениращите, причинен от затварянето на спортните комплекси и фитнес центровете – 44% от участниците не тренират в периода на извънредното положение. От тези, които правят физически упражнения вкъщи, 42% съобщават за спад в тяхната честота.

Разгледахме въпроса за сънищата и промяната в тяхната честота и съдържание, тъй като екип от учени в Харвардския университет предупредиха за евентуални промени в същността на сънищата, провокирани от стрес и от смяната на обичайната социална среда (социалното дистанциране).  Анкетата отчете ръст в честотата на сънищата на българските ученици и алармира за увеличаване на броя на кошмари, които се сънуват. Водещата теория защо сънуваме и защо толкова често сънуваме кошмари е, че чрез сънищата човек се изправя срещу своите страхове и причини за тревожност. Близо половината от участниците споделиха за увеличаване на броя на случаите, в които те изпадат в състояния на тревожност и уплаха.

Липсата на физическа активност, влошаването на способността за концентрация, появата на стрес и тревожност могат да повлияят негативно върху възможността на учениците да покажат обективно своите знания и умения.

Лична препоръка въз основа на събраните данни

Преди да дам своята лична оценка на ситуацията и препоръка за провеждането на тазгодишните матури, бих искал да разясня няколко неща за себе си.

1. Не ме е страх от явяване на ДЗИ. Казвам го, защото много хора обвиниха мои съученици, споделили мнение в писма до министъра на образованието и науката, че ги е страх или че не са учили достатъчно. Някои от тези ученици са дори в моя клас и съм напълно убеден, че са изключително добре подготвени и със сигурност ще се справят отлично при нормални условия на провеждане на матурите. От началото на 2019 г. се явих на 12 сериозни международни изпита (SAT и SAT MathematicsLevel 2 SubjectTest, SAT PhysicsSubjectTest, ETS TOEFL, CAE, DSD II, приемни изпити за TU Delft), на които се справих много добре и натрупах ценен опит.
2. От години се занимавам с младежка политика и с разрешаване на проблемите пред българските ученици и родното образование. Пандемията от коронавирус постави цялата система в безпрецедентна ситуация, към която трябва да се подходи с голямо внимание и добра информираност. Темата за провеждането на тазгодишните матури ме вълнува не само със своята сложност, но и поради простата причина, че чуждестранните университети, в които кандидатствам се нуждаят от моя резултат на матурите.

Макар и да се нуждая от оценките си на матурите, осъзнавам, че тяхното провеждане е същото толкова ключово за бъдещето на десетки хиляди български деца, колкото е и за моето. Огромният брой ученици, които в проведеното национално допитване докладваха, че изпитват затруднения с концентрирането за дълъг период от време, тези, които споделиха в кратък текст за отвикването от учебния процес, тези, които отчетоха проблеми с усвояването на нов материал и преговарянето на вече преподадения в училище, дванадесетокласниците, които разказаха за невъзможността да учат адекватно вкъщи, отново са ученици, пред които предстои едно от най-сериозните предизвикателства в училищния им живот. Настъпилият период е тежък и необичаен за всички ни, затова би било безотговорно да не се вземат под внимание мненията и опасенията на този немалък процент от възпитаниците на българската образователна система.

Решението относно провеждането на тазгодишните изпити трябва да се вземе независимо от политиките на останалите европейски държави по въпроса, тъй като България остава много по-различна от нашите съседи. По данни на синдикат „Образование“ за 2018 г., средната възраст на българския учител е над 50 г., което го поставя в рисковата възраст при евентуално развиване на COVID-19. За сравнение, средната възраст на учителите в Европа е 43 години. Голяма част от учителите у нас страдат и от хронични заболявания, което може да окаже животозастрашаващ ефект върху протичането на заболяване с коронавирус.

COVID-19 може да не е толкова опасен за младежите и за децата, но това не важи за възрастните хора, с които ние имаме контакт. Способността на SARS-CoV-2 тихомълком да си проправя път в общностите, като протича често асимптоматично при голяма част от заразените, е един от факторите, които го правят и толкова опасен. Младите не се разболяват тежко, но разпространяват отлично вируса. И макар възможността да се разболеем да изглежда малка, с явяването си на изпити за външно оценяване, ние поемаме риск, които може да струва човешки животи. Играем си с огъня и не е ясно кой ще поеме отговорността, ако загубим на руската рулетка.

Страхът от евентуално заразяване ще донесе допълнително стрес за учениците, явяващите се на матура, а както обяснихме по-рано, именно стресът и тревожността са сред онези ключови фактори, които определят успеха на нашето представяне на изпитите. Необичайните условия на провеждане, високите юнски температури, носенето на маска в продължение на 4 часа (която между другото трябва да се сменя на поне 2 часа) са все предпоставки за занижено представяне на матурите. И в това може да Ви увери всеки ученик.