от Мария Луцова и Руслан Йорданов

Още в детската градина Георги Грозев сам-самичък решил да се запише на школа по пиано. Родителите му разбрали в края на месеца от сметката за уроците. Силно изненадани, викнали отрочето си на сериозен разговор. „Ти ходиш на уроци по пиано. Харесва ли ти?“. Детето не оставило място за съмнение.

Преди броени дни 15-годишният пловдивски тромпетист спечели Голямата награда на фондация „Енчо Кeрязов“ за талантливи български деца и младежи. Негов подгласник бе съученикът му от Музикалното училище в Пловдив – Борис Биков.

Зад гърба си Георги Грозев има първа награда от международен фестивал в Охрид и втора – от силния Международен конкурс за млади тромпетисти в Стара Загора. В музикалните среди  далеч неговите изяви в концертните зали се следят с все по-голямо внимание.

Георги свири на тромпет от пет години, а от четири се обучава в НУМТИ „Добрин Петков“. Духовият инструмент го е привлякъл от пръв поглед. „Харесва ми да опитвам нещо ново и различно. Тромпетът веднага ме грабна. Много ми помогнаха и безплатните уроци в Общинския детски комплекс“, спомня си той.

Преди това е учил пиано в школата на читалище „П.Р. Славейков“ при Едуина Терзиева. Георги вече има свой собствен ученически тромпет. Той се отличава от професионалния, за който се иска повече въздух и обиграност, и освен това вади по-добър тон.

Пловдивският талант свири три пъти дневно – сутрин, обед и вечер по два часа под методичното ръководство на своя учител – големият тромпетист Пенчо Пенчев. Излиза сутрин рано и пристига  в школото преди редовните часове, за да има възможност да посвири.  Следобед пък са часовете по оркестър, камерна музика и тромпет.

„Гледам да посвиря в училище, за да на преча на съседите, макар че имам заглушител, с който свиря у дома. Досега не и имало проблеми с комшиите, за което им благодаря“, смее се тийнейджърът.

Той е твърдо решен да се захване с кариерата на професионален музикант и затова жадно поглъща знания от своите учители. „Музикантът, за да изкара прилични пари, се налага да поработи на повече от едно място. Смятам след дипломирането си да продължа в АМТИИ, ако остана в родния град. Бих искал да пробвам и нещо в чужбина“, подчертава той.

Засега Георги се е посветил на класиката и вижда себе си в бароков оркестър, но не изключва и известно разнообразие. „Може би в един камерен ансамбъл, ако съберем с приятели и съученици, бихме могли да експериментираме нещо различно като Брас Асоциация.

С тромпета могат да се свирят както класически произведения, така и джаз и фолклорна музика. „Тромпетът е труден инструмент и за всеки един жанр се изисква различно звукоизвличане“, обяснява Георги. Има много видове тромпети. С пиколо тромпета се свири барокова музика.  Има и джазови тромпети. Съществува флигорната, която наподобява на звука на валдхорната, с нея може да се изпълнява и народна музика, но е отлична и за джаз, тъй като има по-мек тембър.

Младият тромпетист участва и в спектакли на Държавна Опера Пловдив. Най-вълнуващият досега е скорошният концерт с флейтистката на Берлинската филхармония Карин Бонели.

В свободно си време 15-годишният музикант обича да се пързаля на ледената пързалка, а в по-топлите месеци любимото му занимание е да разхожда кучето си в парк Лаута и пловдивските поляни. Намерил лаещата чаровница Кара на улицата и я приютил. Двугодишното  куче вече умело припява на тромпета.

„По принцип всичкото ми време е запълнено. Не обичам да ми остава свободно време и да бездействам. Да мързелувам - това не е за мен“, отсича момчето.

Георги е потвърждава представата, че музикантите са по-различни от останалите хора – живеят в ритъма на музиката. „Музиката дава едно постоянство поне на сериозните музиканти. Тези навици се прилагат във всички други сфери – например в изучаване на език. Освен това музикантите имат един друг поглед към живота - много необясним за другите, странен и интересен“, заключава ученикът от НУМТИ.