Къщата се намира на самия връх на Джамбаз тепе и е построена към средата на XIX век от Паскал Пападати - търговец - балсамаджия. Според Константин Моравенов, Паскал е арнаутин (православен албанец) от района Загора на географската област Епир (днес поделена между Гърция и Албания). Имотът на къщата е образуван, според Моравенов, от съединяването на 2 по-малки имота. Първият от тях Паскал закупил от Димитър поп Йочев Икономов, който го купил от децата на Иван Абаджията, който го наследява от тъста си Георги Дограмаджията (лангера - погърчен българин от село Воден, днес Горни Воден до Асеновград). Вторият имот Паскал закупил от хаджи Костадин Абаджията, а той - от Йосим Абаджията - казанлъченин. Последният имал красива съпруга, за която била съчинена песен на гръцки със следния текст "Баялдисала Йосимовица на Джамбаз тепе, а Папазина я свестявала с жълти лимони", т.е. Папазина чрез Йосимовица прилъгвала приятелите, от които зависело подържането на мъжа й в градския (варошки) еснафски съвет и достъпът му до градската еснафска каса за лесна печалба...

            Паскал Пападати идва в Пловдив към 1830 г., заедно с брат си Яни - билерин (лекар) и сина му Костаки, тогава още момче. Яни купува къща, която по-късно продава, малко по-нагоре по същата улица (тогава задънена на мястото, където днес започват каменните стълби към античния театър). Костаки, племенникът на Паскал се жени за сестрата на известния Михалаки Гюмюшгердан - Катинка и купува имот до този на чичо си. Към средата на XIX век двамата построяват почти идентични къщи, залепени една до друга в двата съседни имота. Пак според големия Моравенов, Паскал и Костаки Пападати търгували с балсами (които фалшифицирали с вапцана ракия с разни бои и разни наименования). Към тях добавили и виенска стока. Общият им капитал не надвишавал 50-60 000 гроша, което на времето не била много значителна сума. Били съсредоточени в забогатяването си, което така и не им се отдало особено, защото "кяровете се товареха на петел". Според арх. Христо Пеев, през 1898 г. изгарят къщите на върха на Джамбаз тепе - тази на Костаки Пападати, на Саръ Ставри (днешния бетонен бункер) и няколко други. Противопожарния зид над покрива спасява къщата на Паскал Пападати. Към началото на XX век къщата преминава в собственост на Ралу Алтън Елмаз, с чиято фамилия е известна на старите пловдивчани. Днес къщата е популярна като Антовата, по името на последните й собственици, преди да бъде национализирана - поп Антови. Техен наследник - Божидар поп Антов живее днес в Сидни, Австралия (по информация от интернет). По сведения на Атанас Кръстев, Антовата къща на ул. "Княз Церетелев" 23 се предава за ползване на Министерството на външните работи, което навремето е броило 120 000 лева за реставрирането й и е поело обзавеждането (твърди се, че мебелите са от Италия).

            Днес къщата е архитектурно - художествена недвижима културна ценност в категория "от национално значение". Обявена е в Държавен вестник бр. 4 от 1995 г. и попада в границите на групова недвижима културна ценност - Архитектурно - исторически резерват "Старинен Пловдив".

            Къщата е построена изтеглена максимално безопасно навътре, стъпила на скалата в дъното на сравнително голям имот за Трихълмието - 727 кв. м. Представлява несиметрична двуетажна градска възрожденска жилищна сграда. Интериорът е богат на детайли и стилно изпълнен. Фасадите на къщата са били изписани с бели колонки и линеарни очертания на син фон, които днес са замазани. Главната дворна фасада е оформена симетрично с двуколонен портик, увенчан с кобилични арки и фронтон с холкелна стряха. Фронтонът и холкелът на портика са изписани с цветни флорални мотиви и елипсовиден медальон на бял фон. Портикът силно напомня този на съседната къща на Георги Мавриди (известна като Ламартиновата къща). Предполагаме, че собственикът го е харесал и пожелал и в своя дом. Дворът е оформен в прекрасна възрожденска градина с мраморен кладенец (щерна) с железен чекрък.

            С фамилното име на собственика е свързан герой от разказа на Любен Каравелов "Стоян". Там един от героите е наречен Киряк Пападати, чийто прототип вероятно е Костаки Пападати. Историята разказва за любовта на българин от Копривщица, преселник в Мараша в Пловдив към кокона - гъркиня от Трихълмието, която го довежда до убийството й и самоубийство.

 
            Къщата на Паскал Пападати е една от малкото добре запазени възрожденски къщи на Трихълмието. Тази богата и красива възрожденска къща днес стои заключена и неизползваема. Би било обосновано нейното експониране за шиироката публика и осигуряването на достъп до нейната красива архитектура и вътрешност.