Стара пловдивска фамилия държи имот, нужен за удължаването на важен булевард

  • от Олга Даскалова
  • 19:17, 21.02.2019

23-ма са наследниците на пловдивския предприемач Павел Калпакчиев, притежатели на по-голямата част от имота, който трябва да бъде отчужден, за да се реализира проектът за удължаването на булевард „Македония“ в пловдивския район „Южен“.  Дял от имота има и собственикът на хипермаркет „Лидл“, а парцелът е с обща площ от 8.3 декара.  В района, който трябва да бъде отчужден, има и друг частен имот, който обаче е по-малко от половин декар, както и още няколко общински места. (Справката е актуализирана последно през април 2017 година).

Именно отчуждаването на земята е една от стъпките, която трябва да се предприеме, за да започне реализацията на мащабния проект. Според кмета на район „Южен“ Борислав Инчев отчуждителните процедури ще струват на Общината повече от един милион лева. Кога точно ще започне същинската реализация на проекта все още е под въпрос, тъй като освен време за различните процедури са необходими и повече от 15 милиона за реализацията му.

И така вместо да се концентрираме към неизвестното бъдеще, ще отправим поглед към миналото, когато този терен е бил част от известната тухларена фабрика „Остромила“, основана от големия индустриалец и благодетел Павел Калапкчиев.  Границите на имота преди век не са били 8 декара, а около 477. Фабриката се е намирала между днешните улици „Лазо войвода“ и „Райчо Кирков“ на мястото на кино „Тракия“.  В огромния имот на Калпакчиев е била разположена не само фабриката, предприемачът е построил също така  столова, баня, общежитие, здравно заведение и магазин.

Павел Калпакчиев е родом от Етрополе, а по-късно сам избира да се засели в града под тепетата, където чиракува при занаятчия.  През 1894 година заедно с брат си решава да създаде и тухларена фабрика „Остромила“, а по-късно благодарение на зестрата на жена си разширява дейността си. Фабриката е построена извън границата на града, а именно на юг от ЖП линиите на Централна гара.

Павел Калпакчиев е седнал на първия ред вляво.

След Илинденско-Преображенското въстание стотици бежанци от Македония се отправят към Пловдив, заселват се в пустите земи в района на фабриката и основават квартал „Кючук Париж“.  Голяма част от тях намират работа именно във фабриката на Калпакчиев. Междувременно тухлите изместват кирпича в строителството и фабриката набира все по-голяма популярност.

Калпакчиев давал високи надници на работниците във фабриката и им помагал с най-различни неща.

В двора на фабриката  Калпакчиев построил столова за работниците, общежитие, баня, здравно заведение с лекар и фелдшер, забавачница за децата. В магазина на фабриката стоките се продавали на символични цени. Те обаче не се купували с пари, а със специални метални жетони, които се раздавали на работниците със заплатите. Така на евтини стоки право имали само подчинените на Калпакчиев.

Те получавали безплатно и тухли, с които можели да си построят къщи на територията на самата фабрика, която непрекъснато се разраствала – до нея била изградена железопътна линия, Калпакчиев си купил и собствен локомотив.

Празненство по повод 40-годишнината от създаването на тухларната фабрика.

През 1907 година Калпакчиев дарил тухли за строежа на Централна гара, построил мост на жп линиите, дарил и пари за строежа на църквата „Света Троица“. Той е и един от създателите на Търговско - индустриалната камара.

Предприемачът и съпругата му Мария имат 9 деца – шест момчета и три момичета. След смъртта му именно те наследяват семейния бизнес.

Увеличават почти тройно финансовите средства, вложени до този момент в машини, двигатели и всякакви съоръжения, удължават с три километра релсовия  път от фабриката до Сточна гара на Пловдив, а след няколко години фабриката вече произвежда не само тухли и керемиди, но и всякакви строителни материали.

И така до 1944 година, когато тухлената фабрика е национализирана.