23-ма са наследниците на пловдивския предприемач Павел Калпакчиев, притежатели на по-голямата част от имота, който трябва да бъде отчужден, за да се реализира проектът за удължаването на булевард „Македония“ в пловдивския район „Южен“.  Дял от имота има и собственикът на хипермаркет „Лидл“, а парцелът е с обща площ от 8.3 декара.  В района, който трябва да бъде отчужден, има и друг частен имот, който обаче е по-малко от половин декар, както и още няколко общински места. (Справката е актуализирана последно през април 2017 година).

И така вместо да се концентрираме към неизвестното бъдеще, ще отправим поглед към миналото, когато този терен е бил част от известната тухларена фабрика „Остромила“, основана от големия индустриалец и благодетел Павел Калапкчиев.  Границите на имота преди век не са били 8 декара, а около 477. Фабриката се е намирала между днешните улици „Лазо войвода“ и „Райчо Кирков“ на мястото на кино „Тракия“.  В огромния имот на Калпакчиев е била разположена не само фабриката, предприемачът е построил също така  столова, баня, общежитие, здравно заведение и магазин.

Павел Калпакчиев е родом от Етрополе, а по-късно сам избира да се засели в града под тепетата, където чиракува при занаятчия.  През 1894 година заедно с брат си решава да създаде и тухларена фабрика „Остромила“, а по-късно благодарение на зестрата на жена си разширява дейността си. Фабриката е построена извън границата на града, а именно на юг от ЖП линиите на Централна гара.

Павел Калпакчиев е седнал на първия ред вляво.

След Илинденско-Преображенското въстание стотици бежанци от Македония се отправят към Пловдив, заселват се в пустите земи в района на фабриката и основават квартал „Кючук Париж“.  Голяма част от тях намират работа именно във фабриката на Калпакчиев. Междувременно тухлите изместват кирпича в строителството и фабриката набира все по-голяма популярност.

Калпакчиев давал високи надници на работниците във фабриката и им помагал с най-различни неща.

В двора на фабриката  Калпакчиев построил столова за работниците, общежитие, баня, здравно заведение с лекар и фелдшер, забавачница за децата. В магазина на фабриката стоките се продавали на символични цени. Те обаче не се купували с пари, а със специални метални жетони, които се раздавали на работниците със заплатите. Така на евтини стоки право имали само подчинените на Калпакчиев.

Те получавали безплатно и тухли, с които можели да си построят къщи на територията на самата фабрика, която непрекъснато се разраствала – до нея била изградена железопътна линия, Калпакчиев си купил и собствен локомотив.

Празненство по повод 40-годишнината от създаването на тухларната фабрика.

През 1907 година Калпакчиев дарил тухли за строежа на Централна гара, построил мост на жп линиите, дарил и пари за строежа на църквата „Света Троица“. Той е и един от създателите на Търговско - индустриалната камара.

Предприемачът и съпругата му Мария имат 9 деца – шест момчета и три момичета. След смъртта му именно те наследяват семейния бизнес.

Увеличават почти тройно финансовите средства, вложени до този момент в машини, двигатели и всякакви съоръжения, удължават с три километра релсовия  път от фабриката до Сточна гара на Пловдив, а след няколко години фабриката вече произвежда не само тухли и керемиди, но и всякакви строителни материали.

И така до 1944 година, когато тухлената фабрика е национализирана.