Спортните герои на Пловдив: Янислав Герчев за успехите в джудото, олимпийското участие и цената на медалите

  • от Валентин Видолов
  • 14:19, 09.10.2021

Пловдивският спорт отново успява да е на много високо ниво и през последните 10 години. TrafficNews реши да стартира рубрика, в която ще Ви представи спортните герои на Пловдив. В "Спортните герои на Пловдив" ще Ви представим спортистите, които прославят Пловдив в България и в чужбина. Както популярни имена, така и спортисти, които тепърва показват сериозни надежди за бъдещето с постиженията си. 

Следващият герой в нашата рубрика е най-добрият пловдивски джудист Янислав Герчев. Той е роден на 4 октомври 1989 г. в Пловдив и е състезател на пловдивския клуб по джудо "Арена спорт". Коронната дисциплина на Герчев е до 60 кг. През 2011г. той става европейски шампион до 23 години на Европейското първенство в руския град Тюмен. През 2013-а година печели първа титла на европейска оупън купа във Варшава, а година по-късно печели трофея и в София. Първият си турнир от веригата Голям шлем печели в Баку през 2017 г. – бронз и също бронз от Големия шлем в Мароко. През 2017-а Герчев става и европейски вицешампион на шампионата във Варшава а през 2018-а година е сребърен медалист и от Европейското в Тел Авив. Има още пети места от Европейското в Будапеща 2013, Прага 2020 и Лисабон 2021. Участник е на две олимпийски игри - Рио 2016 и Токио 2020. В Рио завършва на деветото място, а в Токио също е девети. 

Кои бяха твоите първи стъпки в спорта като цяло и в частност в джудото?

- Започнах с джудо още от много ранна детска възраст, когато бях 6-7 годишен. Тогава и за първи път стъпих в залата. Тъй като баща ми е джудист и покрай него се запалих по този спорт, реално той ме вкара в залата тогава. Иначе професионалната ми кариера започна през 2005 година, а до тогава тренирах джудо предимно любителски, нещо като хоби.

- Разкажи ни малко за успехите, които започват след това и за европейската титла за юноши?

- Както казах моята професионална спортна кариера започна 2005 година и в началото имах доста спечелени международни турнири и медали, но нямах медал от европейско първенство доста дълго време. Всъщност първият ми медал от такъв форум дойде 2011 година, а той беше златен – европейска титла в Тюмен, където станах шампион до 60 килограма на шампионата до 23 години. Преди това съм бил многократен републикански шампион за всички възрасти, както и балкански шампион за всички възрасти. Съкровената ми мечта обаче винаги е била да взема медал от европейско, световно или олимпиада.

Как премина кариерата ти след това?

- След европейската титла през 2011 година вече преминах да се състезавам при мъжете и започнах да се готвя по-целенасочено за мъжките състезания. 2013 година дойде и първия по-голям успех при мъжете – станах пети на европейско, тоест изгубих мача за бронза. Имам медали и от световни купи и европейски отворени първенства (разликата с класическото европейско е, че европейското отворено първенство е един вид турнир, който е с по-малка тежест).  Има турнири, които са клас А, клас Б и клас Ц, като европейските купи се водят най-ниския клас Ц, след което са „Гранд при” – клас Б и „Гранд шлем” – клас А. Имам медали от Гранд шлем, тогава се наричаше „Световна купа”.

Първият ми значим медал за мъже е, че станах европейски вицешампион през 2017 година. През същата година взех и бронзов медал, като станах трети на Гранд при в Баку. През 2018 повторих успеха си, като станах вецеевропейски шампион в Тел Авив, Израел. През 2019 отново станах трети на Гранд При в Мароко. Преди това през 2016 година се класирах за Олимпийските игри в Рио, участвах там и завърших на девето място. Сега, последната олимпиада в Токио също участвах и отново завърших девети. В интерес на истината винаги съм се стремял да подобрявам успехите си, колко мога повече, но за съжаление такъв ми бил късмета.

- Какво беше изживяването при европейска титла за юноши? Реално това е първата голяма титла и рязко се вдига нивото и очакванията след подобен успех?

- Да, в интерес на истина, през годините до тази титла много малко ми трябваше, за да достигна до медал от подобен форум. Тогава се бях съсредоточил изключително много, защото това е европейско първенство до 23 години, а аз тогава бях на 22 и това беше последната ми възможност и бях много мотивиран. Ценното за мен е, че завоювах титлата в руския град Тюмен, като на финала победих руснак.

Изживяването е наистина уникално, защото тогава вече разбираш, че невъзнаграден труд няма и всичките усилия, които си полагал през годините се отплащат. Както казах, на мен доста години преди това все нещо не ми достигаше, но продължавах да се готвя и да се състезавам без да спирам. Определено се усеща едно удовлетворение от труда, който си вложил през всичките тези години.

Участвал си на две олимпиади, а много малко хора могат да се похвалят с подобно постижение. Имаше обаче голяма разлика между двете – една беше нормална, в пълния и блясък, а другата беше затворена и без публика, като на лагер. Как видя разликата между двете и оказа ли влияние обстановката?

- Олимпиадата е най-големият форум на който съм присъствал. Това е нещо уникално, защото организацията, хората, атмосферата и абсолютно всичко е страхотно. Това е най-големия форум и е мечта за всеки един спортист да отиде да участва и да вземе медал. Никога не съм бил привърженик на принципа „важно е олимпийското участие” . И на двете ми участия на олимпиади, целта ми винаги е била медал. Аз много често казвах, и в предни интервюта за Токио, че аз на олимпиада вече бях и искам да печеля медали. В Рио също бях с нагласата за медал и исках да спечеля, но тогава бях още млад и неопитен. В Токио вече се чувствах много по-подготвен, поне психически.

Самият форум наистина е уникален. Като организация, бих казал, че в Токио беше доста по-добра от Рио. Домакините се бяха погрижили да не ни липсва абсолютно нищо и в самото селище бяхме изцяло свободни (изключвам това, че трябваше да бъдем с маски и почти всяка сутрин давахме тестове за COVID). Ако изключим мерките, като правила нямаше особено голяма разлика с Олимпиадата в Рио. Самата организация в Токио беше на много по-високо ниво и според мен японците си свършиха работата повече от перфектно.

Като състезател на пловдивския клуб „Арена спорт” можеш ли да ни разкажеш малко повече неща за него и как се развива той?

- „Арена спорт” е един от първите клубове по джудо в Пловдив. Има група за деца и младежи, а при мъжете съм само аз за момента. Надявам се новите поколения да се развият и да тръгнат по моите стъпки. В момента тренираме в зала „Олимпиада”. Има доста деца, които са много мотивирани и е въпрос на време да видим кои от тях ще решат да останат и да се развиват в спорта или ще поемат по други пътеки.

„Арена спорт” е моят клуб, в който съм израснал и ме е направил това, което съм. Клубът ми е помагал в доста трудни моменти за мен, включително и в началото, когато започнах да се занимавам по-професионално. Имаше едни турнири в които трябваше да се доказвам, за да могат да ме вземат на европейско първенство, защото не е достатъчно просто да станеш балкански шампион. Трябва да отидеш и на други турнири в които да покажеш резултати. Тогава федерацията не се застъпи за мен и казаха, че няма да ме изпратят на такива турнири и „Арена спорт” се застъпи за мен. Моят клуб тогава ме изпрати на два турнира, а аз и на двата се представих добре и оправдах очакванията. От седем годишен съм в залата и откакто се помня съм в този клуб и продължавам да тренирам тук и до ден днешен.

Какво мислиш за цялостното развитие на джудото в България. Имаме успехи, но сякаш като спорт остава на по-заден план?

- В България, да. Като цяло джудото е един от най-популярните спортове в световен мащаб. Факта, че на световно първенство в една категория, примерно в моята до 60 килограма има между 40-60 участника означава, че този спорт е достатъчно популярен. Няма да коментирам Япония, но примерно във Франция, Русия и Германия джудото е доста популярно. В България може би тепърва се завръща славата.

Преди три години се смени ръководството на Българската федерация по джудо. В момента президент е Румен Стоилов, който е страшно амбициран и според мен, благодарение на този човек в момента джудото в България върви в правилна посока. Това, което съм видял спрямо отношение към играчи, треньори и към тренировъчен процес е на ниво и това определя правилната посока на развитие. Въпрос на време е резултатите да дойдат.

Аз, Ивелина Илиева и Ивайло Иванов, както знаете сме лицата на джудото в България, но зад нас има още доста състезатели, които са много талантливи и им трябва много малко, за да покажат резултати и се надявам на следващата олимпиада да сме повече от трима представители за България.

- А държавата как помага? Все пак джудото е олимпийски спорт и би трябвало финансите да са по-големи отколкото за някои други спортове?

- При всички положения са по-големи в сравнение с не олимпийските спортове. Това което мога да кажа аз, лично от мое име е, че ние до сега не сме лишавани от абсолютно нищо. Винаги, когато сме имали нужда ни се е помагало от Българска федерация по джудо. Не сме лишавани нито от турнири, нито от партньори, нито от лагери. Планът ни е изпълнен на 100% от това, което сме желали и сме залагали.

Има ли състезания до края на годината и какво предстои за теб през следващата?

- Турнири има даже и в момента в Загреб, но на мен до края на тази година ми предстои почивка. Тъй като ни се насъбра много през последните пет години, заради по-дългия олимпийски цикъл, където дадох много от себе си. След Рио почивахме само два месеца  и в момента наистина имаме нужда от възстановяване поне до декември, а януари живот и здраве започваме с нови сили.

През Април месец има европейско първенство за мъже, което ще се проведе в България. Това е първият голям форум за мъже, на който България е домакин и задължително ще участваме и ще се готвим много усърдно. Това, че ще почиваме до декември месец не значи, че ще спрем да тренираме. Заниманията си продължават доста активно, но без лагери и състезания. Състезателите, треньора и ръководството преценихме, че това е най-добрият вариант за нас, за да отпочинем психически, защото ние физически не спираме да тренираме – това е ясно. Следващият олимпийски цикъл ще е три години и от януари ще трябва доста по-сериозна подготовка.

А ти ще останеш ли до Олимпиадата в Париж през 2024 година? Какво да очакваме?

- Моята идея за следващия сезон е да кача категорията и да играя до 66 килограма и е много важно как ще тръгне годината. Може би само за европейското първенство ще сваля килограми, за да остана в категорията до момента – 60 килограма, тъй като все пак съм се наложил в тази категория. От 16 години се състезавам до 60 килограма, но те започват да си оказват влияние и честото сваляне на килограми вече не ми се отразява толкова добре.

Няма ли да е по-трудно в по-високата категория?

- Мисля, че не. Трудно е да се наложиш в някоя категория, но три години е предостатъчно време. Успееш ли да се наложиш от там нататък могат да започнат и успехите.

Какво ще си пожелаеш за бъдещето?

- Пожелавам си най-вече здраве, както и на всички около мен. Надявам се да нямам контузии и подготовката да протича нормално през целия олимпийски цикъл.

Едно послание от теб за младите джудисти, които тепърва започват да прохождат в спорта?

Мога да им кажа да бъдат упорити, трудолюбиви и постоянни, защото истината за успеха се крие в постоянството. А то се изразява в това да не се отказваш и да бъдеш трудолюбив. И да знаят, че невъзнаграден труд няма. Това е моето послание към тях.