Савина Петкова, „Браво, Пловдив”: Градът има нужда от нов път, в който са важни хората

  • от Благовест Андонов
  • 16:23, 02.10.2023

Савина Петкова е родена в Пловдив през 1968 година. Завършила е  СОУ „Св. Константин - Кирил Философ”, а след това става магистър по право в СУ  „Св. Климент Охридски”. Експерт по административно и гражданско право.  От 1994 до 2000 година е адвокат на свободна практика и член на адвокатска  колегия в Пловдив.

През 2000 година става юрисконсулт в Община Пловдив, като от 2008 до 2011 година е директор на дирекция "Правно-нормативно обслужване". През 2015 година е избрана за общински съветник, като местният парламент я избира за председател.  В мандат 2015 -2019 година е член и на Управителния съвет на Националната асоциация на Председателите на Общинските съвети в Република България.

След края на мандата през 2019 година тя се оттегля от политиката, като посвещава време на своето семейство. Савина Петкова е сред учредителите на „Браво, Пловдив”, като участва дейно в организацията на различни събития.

На изборите за кмет на Община Пловдив тя е номинирана за кмет от „Браво, Пловдив” през регистрацията на „Българска прогресивна линия”, като е водач и на листата за Общинския съвет. 

-Г-жо Петкова, защо решихте да се върнете в политиката и да бъдете кандидат-кмет от сдружението „Браво, Пловдив”, което се явява на изборите  с регистрацията на „Българска прогресивна линия?

-На първо място искам да благодаря на всички млади хора в „Браво, Пловдив”, които искат да променят Пловдив и да го превърнат в по-добро място за живеене за себе си и своите деца. Аз съм в „Браво, Пловдив” от самото начало и съм от учредители. В него има много различни хора, много от тях са млади, ентусиазирани и оптимистични.

Имаше десетки инициативи, като в тях се включиха много хора, които не са членове на сдружението.  Не исках да стоя на предна линия, поради това бях направила крачка назад и  помагах, като човек  с най-дълъг стаж,  а и политическа кариера. През 2019 година направих съвсем осъзнат избор да си тръгна от политиката, не се кандидатирах за пост, нито се върнах в Община Пловдив.

Посветих 4 години на семейството си. Имаше и хубави, и лоши моменти, случиха се прекрасни неща, като раждането на внука ми. Много съм благодарна за това време,  като успях да си почина, да се отърся и да посветя време за внука си. Майка му, когато се роди – учих и работих. Тя бе отгледана от баба си и дядо си, но с малкия преживях всичко това, което не успях с дъщеря ми.

Съгласих се на номинацията на „Браво, Пловдив”, защото не  исках труда, ентусиазма и отдадеността на всички в това гражданско сдружение да бъдат прекършени процедурно.

-Как оценявате работата на Общинския съвет и управлението на Пловдив, като страничен наблюдател?

-Макар и извън Общинския съвет, не съм спирала да се интересувам от случващото се в града и Община Пловдив. Присъствам на всяко обществено обсъждане още от 2012 година,  включително и при дискусиите за бюджета на Община Пловдив.

Била съм много самокритична, също и към колегите си, така и те към мен в предишния мандат. Мисля, че сега ситуацията е много по-неприятна. Едно от нещата, което ме накараха да се върна обратно е именно това – виждам Общинския съвет и Община Пловдив, че не работят в синхрон, а от това страдат гражданите.

Има огромно разминаване между екипа на кмета Здравко Димитров и немалка част от ОбС, като това създаде напрежение  и неразбирателство, което направи работата невъзможна.

-Как се отразява това на пловдивчани и развитието на Пловдив?

-Градът изглежда изоставен. Това го чувам и от хора, които посещават Пловдив като туристи. Щом те го забелязват, какво остава за нас?   Улиците са мръсни, казаните са пълни, ремонтите вървят с изключително бавни темпове. Тук държавата също има вина, тъй като е възложител на най-големите инфраструктурни обекти, като пробива на Централна гара и Южния обходен колектор.

Администрацията, която  е лицето на Община Пловдив стана особено нелюбезна с пловдивчани. Аз съм работила дълго време в администрацията. Знам, че никак не е лесно, като има и много работещи хора там, както и такива, които не вършат нищо. За мен обаче рибата се вмирисва откъм главата.

-Какво според Вас е първото нещо, което трябва да се направи в новия мандат?

-Първо трябва да се постави диагнозата и да се разбере в какво състояние е точно Община Пловдив – финансово, административно и всякакво друго.

Вече е известено, че Общината има сериозни финансови проблеми. Кметът Здравко Димитров е поискал  20 млн. лева безлихвен заем от Министерството на финансите по ред, който го няма в законодателство. Това е  симптом, че  финансовото и икономическо състояние  е катастрофално.

Мотивите ми да се върна в политиката е да помогна с това, което мога.  Ясно е, че не може да се оправят нещата с магическа пръчка, няма да обещаваме чудеса, но вярвам, че може да дадем своя дан, за да излезем от тази катастрофална ситуация.

В администрацията има много свестни и работливи хора.   Аз познавам много от тях – те не са враг на пловдивчани, а техни партньори, като и обратно е вярно. „Браво, Пловдив” прави точно това  - подава ръка на различни хора и организации, които  с много ентусиазъм и малко средства направихме много неща.  Стигнахме до там, че младите хора разбраха безпощадно, че не всичко, което искаме са лъжица за нашата уста и трябва да се направят съвместно с институциите.  

Но пътят е един – заедно граждани и администрация да преодоляват проблемите и да работят в името на Пловдив.  Именно за това, ако успеем да поставим вярната диагноза, без да даваме обещания с розови очила, вярвам, че ще намерим и вярното лечение за Пловдив.

-Един от големите приоритети на „Браво, Пловдив” е градският транспорт, имате и амбициозната идея той да бъде безплатен. Какво мислите, че трябва да се направи там?

-Към публичния транспорт на Пловдив има много критики, някои обаче са необосновани. Причината е, че това са оценки на хора, които поне в последните 20 години не са стъпвали в автобус. Аз пътувам всеки ден с градския транспорт и знам проблемите и като пътник, а и като администратор.  Някои от тях са решими и то в бързи темпове, но се иска воля.

Нашата визия е пловдивският градски транспорт да е удобен, редовен и екологичен, а в един момент той да стане безплатен за гражданите.

Не е невъзможно!  Има два пътя – единият е по-шоков, другият е плавен през годините. Дали ще е едното или другото – ще се вземе с широка обществена и политическа подкрепа.  Има добри примери от Европа, които може да ползваме.

-Основен акцент в акциите на „Браво, Пловдив” бяха малки зони в кварталите, които са изоставени, какво предвиждате за там – където, всъщност са хората?

-Бяхме в зони, забравени и от бога,  и от администрацията, но там са пловдивчани. В малките улички от много години нищо не е докосвано, а всичко се руши, като се започне от улиците, през тротоарите, растителността, междублоковите пространства... Това не са квартали, които пловдивчани заслужават!

Според мен бавно и постепенно може да бъде решен този проблем. Сега действащото законодателство на практика е превърнало районните кметове в пощенски кутии. Тъй като Народното събрание и Министерски съвет нямат воля за истинска децентрализация, през наредбите и решенията на Общинския съвет, районните кметове могат да получат по-големи правомощия. Не само по-добро финансиране, а и възможност за работа, като изпълняват и своите ангажименти към гражданите, дадени в предизборната кампания.

-Друг акцент в предизборната Ви програма е река Марица. Почти няма кандидат-кмет, който да не прави големи обещания за нея, а виждаме, че тя вече е като амазонка – дива и в никакъв случай „социализирана”….

- Жалко е, че не се случи нищо в последните 4 години в река Марица. Нещо повече, Здравко Димитров за цял мандат така и не успя да я изчисти, а какво да очакваме, за да я социализира? В предишния мандат имаше добър пример с „Марица – юг” от Водната палата до моста на Адата.

Пътят е именно това – първо да се облагороди крайречието край булеварда от южната и северната страна, а след това да се влезе и в самото поречие и брега. Там може да стане зона за почивка,  за спорт, за разходки. Пловдивчани да прекарват почивните си дни там, като има забавления за цялото семейство. Това не е невъзможно – иска да се добро планиране, проектиране и търсене на финансиране.

Пешеходният мост пък може да е перлата в короната на река Марица, а не това нескопосано композирано „влакче”, което няма място в Европейската столица на културата. Бъдещето на Пешеходния мост е да се превърне в естествено продължение на Главната и Капана, където пловдивчани да се наслаждават на реката.

 „Браво, Пловдив” с номер 36 в интегралната бюлетина с регистрацията на „Българска прогресивна линия за кмет, районен кмет и листа за общински съветници!

 Купуването  и продаването на гласове е престъпление!