Министерство на културата в съструдничество с Националния институт за недвижимо културно наследство е на финалната фаза по изработването на проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Влизането му в сила ще гарантира оптимизацията на дейностите, включително и тези, свързани с проучването и опазването на недвижимите културни ценности. Това става ясно от отговора на служебния министър на културата Найден Тодоров на питане в парламента.

Едно от най-важните предложения е Институтът да премине на делегиран бюджет към министъра на културата. Новият начин на финансиране ще позволи броят на експертите да се увеличи. Така екипът ще осъществява по-пълноценно работата си и в регламентираните от закона срокове.

В момента в НИНКН щатните служители са сведени до санитарен минимум.

В дирекция „Териториално устройствена защита” работят 10 специалисти. В нея средно годишно постъпват 2500 преписки за съгласуване. Обработката им изисква минимум 2 работни дни. Това означава 5000 работни дни годишно. Това означава, че при 250 работни дни в годината минималният брой на експертите  трябва да е 20 души.

В дирекция „Изучаване, регистри и Национален документален архивен фонд”, чиито специалисти изучават недвижимото културно наследство, изготвят предложения за неговото деклариране, предоставяне на статут или актуализиране на статут, работят едва 14 човека. Трима от тях са в процес на обучение.

С общ щат от 57 служители НИНКН – подпомага министърпа на културата по провеждането на политиката по опазването на недвижимото културно наследство, провежда изследователска и проучвателска дейност, изготвя предварителни и заключителни оценки и предложения за деклариране, предлага режими за опазване на недвижимите културни ценности, подготвя специализирани документи за НКЦ, води публичен регистър на НКЦ, поддържа специална карта и регистри, издава справки и копия от архивни материали, поддържа информационна система за недвижимото културно наследство, изготвя проекти на планова за опазване и управление, експертизи, планови задания, пилотни проекти по искане на физически и юридически лица.

В МИНАЛОТО:

Националният институт за паметниците на културата започва да работи активно в края на седемдесетте години на 20 в. Според правилнка, утвърден през 1976 г., са създадени и районни подразделения. Само в Централното управление екипът е от 420 души, които са работили в Централната изследователска лаборатория, ателието за художествена реставрация, проектанти. Оформени са и пет районни служби. Една от тях е „Тракия” в Пловдив, която разполага с около 350 служители. Другите районни служби са в София, Велико Търново, Бургас и Варна. През 1991 г. в Института е проведена структурна реформа и от там за извадени проектантските и изпълнителските дейности. През 2000 г. е предприета поредната трансформация, а съставът от експерти, които работят там, е съкратен до едва 69 бройки.

С приемането на Закона за културното наследство през 2009 г. НИПК е преименуван на национален институт за недвижими културни ценности.

С влизането на в сила на Правилник за устройството и дейността на НИНКН числеността на екипа е сведена до 60 щатни бройки, а през 2013-а – до 57.