Приватизационните сделки, които взриваха Пловдив и ДАНС може да разрови

  • от Парашкева Иванова
  • 20:53, 23.02.2020

През 1996 година хиляди държавни предприятия в България са във фалит. Световната банка и Международният валутен фонд настояват за затваряне на тези предприятия, което означава безработица от около 500 хил. души, минимум. Правителството на Иван Костов решава  да обяви тези предприятия за продажба по най-бързия възможен начин. Следващите 10 години в България са сключени близо 10 000 приватизационни сделки. 25 години по-късно новият главен прокурор Иван Гешев поиска ревизия на цялата приватизация. Критиците на приватизацията, чийто флагман е бившият главен прокурор Никола Филчев са категорични , че голяма част от сделките са извършени по престъпен начин, при което държавата е загубила над 20 милиарда лева. 

Възможно ли е да бъдат възстановени тези пари? Категорично не. Самият Иван Гешев не дава подобни обещания, но заявява, че виновните за този грабеж трябва да бъдат известни на обществото.

Кои обаче са виновниците? Приватизацията сама по себе си е търговска сделка между продавач и купувач. Продавачът в случая е държавата , която е определяла и условията , при които са извършвани продажбите. Т.е отговорността е на държавата в лицето на Агенцията по приватизация.  И тъй като в случая говорим за престъпления по служба, виновните трябва да бъдат физически лица. В повечето случаи обаче решенията при избор на кандидат са били колективни решения.

Предстои огромно количество работа, която според експерти не е по силите на служителите на Държавната агенция за национална сигурност, а и изобщо на държавната администрация. Дали е така, времето ще покаже. TrafficNews ще направи ретроспекция на най- големите приватизационни сделки в Пловдив , които предстои да бъдат проверени от служителите на агенцията.

 

Пловдивски панаир

Емблемата на Пловдив – Международния панаир  повече от 15 години е собственост на бизнесмена Георги Гергов.  През 2006 г. Общинският съвет в Пловдив учредява смесеното дружество „Пълдин туринвест“ заедно с Гергов. Тогава в „Пълдин туринвест“ влизат 22 общински имота, сред които знакови къщи в Стария град, с обща площ близо 400 декара и на стойност почти 43 млн. лева. Първоначално е утвърдено съотношение на акциите в „Пълдин туринвест“ - 75% за общината и 25% за Георги Гергов, но още през 2007 г. нещата се обръщат на 180 градуса след масираното увеличение на капитала от страна на съдружника. По-късно "Пълдин туринвест" купува малко над 50% от Панаира. В момента община Пловдив притежава 23,89% в „Пълдин туринвест“ и на практика няма думата за делата  на „Международен панаир Пловдив“ АД. 

През годините са правени многократни опити за ревизия на сделката. Последният опит за проверка бе през 2017 година по сигнал на депутата от ГЕРБ и бивш кмет на града Спас Гърневски. Тогава Окръжната прокуратура - Пловдив е отказа да образува проверка за приватизацията на дялове от Международния панаир - Пловдив от дружеството "Пълдин туринвест".  Мотивът на прокурорката Албена Георгиева  е, че проверки в "Пълдин Туринвест" - съвместното дружество между общината и Гергов и начина на придобиване на дялове от Панаира, е имало и през 2010-2011 година и те не са открили данни за закононарушения.

 КЦМ

 

 

Комбинатът за цветни метали бе приватизиран през юли 1998 г. от РМД КЦМ-2000, което закупи 80% от капитала му за 14.635 млн. щ. долара.  Сделката е един от малкото успешни примери на приватизация, извършена от работническо – мениджърско дружество. Служителите на завода са категорични , че основната заслуга за това има дългогодишният  председател на Съвета на директорите  инж. Никола Добрев., който през 2015 година Добрев спечели наградата "Мистър Икономика”.

През 2018 г. са  произведени 71 697 т. олово и 75 150 т. цинк, 41 315 кг. сребро и 296 кг. злато.

Активите на дружествата от Групата към 31.12.2018 г. възлизат 725 880 хил. лв. Отчетените приходи от дейността за миналата година са 749 498 хил. лева, като печалбата от основна дейност (EBIT) е 20 392 хил. лв., а резултатът от оперативната дейност без амортизации (EBITDA) е 53 920 хил. лв.

 

Балканкар Рекорд

В края на 1985 г. завод „Рекорд” осигурява 25,87 % от износа на Пловдивски окръг, което е 4 % от експорта на страната .  Промишленото коопериране и производство на мотокари със страни като Куба, Турция, Иран, СССР, нареждаше „Балканкар Рекорд” редом до световни фирми с такива мащаби като „Кларк” – САЩ, и „Тойота” – Япония.

Мажоритарният пакет акции от соцгиганта беше купен на 9 ноември 2000 г. от РМД "Рекорд кар". Тогава това е единственият начин за спасение на дружеството, което по онова време е почти фалирало.  Само две години по-късно компанията вече е на печалба. Днес  „Балканкар Рекорд” е най- големият производител на кари и влекачи у нас, като голяма част от продукцията се изнася на международните пазари.  

Цигарена фабрика  Пловдив- Булгартабак

На 16 юли 2008 г. бяха продадени мажоритарният пакет (78.18% или 843 682 акции), а също и част от миноритарния пакет на Цигарена фабрика Пловдив АД. Постигнатата цена  е  30.852 млн. лв., а купувач е неизвестната Сигма Консултинг ООД. Тя е собственост на две физически лица - Николай Янев и Станислав Захариев,  близки до собствениците на Винпром Пещера.
Пловдивската фабрика бе продадена без лиценза за производство на цигари с марките на Булгартабак. Другото ценно в активите й са имотите й в централната част на Пловдив.
Сред кандидатите за активите на дружеството са също  пловдивските бизнесмени Ветко Арабаджиев чрез инвестиционния си посредник Корпоративна търговска банка и Георги Гергов чрез Уникредит Булбанк.

Днес наследник на Цигарената фабрика е компанията „Кингс Табако” . Колкото до атрактивните имоти в Тютюневия град цената им многократно надхвърля стойността на приватизационната сделка.

Топлофикация

ТЕЦ-ът, както го наричаха пловдивчани преди прехода, бе продаден за 32.1 млн. евро.  Договорът за приватизацията на 100% от капитала на дружеството с австрийския купувач EVN бе подписан 2006 година.

Топлофикация-Пловдив е второто по големина топлоснабдително дружество след столичното и притежава лицензи за производство на електрическа и топлинна енергия в Пловдив и Асеновград. Негова собственост са ТЕЦ Пловдив север, три отоплителни централи - Пловдив юг , П. Д. Петков и Капитан Райчо, както и районната централа Чайка в Асеновград. Дружеството има над 38 хил. битови и 1121 промишлени абонати.

 

Захарна фабрика

Друга от емблемите на Пловдив – Захарен комбинат „Кристал”, който произвеждаше любимите на цели поколения шоколадови бонбони „Тримонциум” и „Амфора” , днес е собственост на хотелиерската фамилия Арабаджиеви.  Приватизацията на фабриката  започна от през 1996 година. Заводът е продаден за около 5 милиона  лева. Днес предприятието продължава да функционира, като притежава търговските марки на много от популярните сладкарски изделия в страната. След арестите на Ветко и Маринела Арабаджиеви последваха обиски и ревизии в завода.  Сред най- ценните активи на компанията са имотите , които са собственост на завода.


Бирена фабрика

„Каменица“ е най-старата българска пивоварна. Създадена е през 1881 година от  швейцарците Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер .

В годините на приватизацията бирената фабрика в Пловдив минава в ръцете на белгийската компания Интербрю, която после се обединява с бразилската Амбев и "Каменица" става част от групата около новообразуваната компания ИнБев. През 2009 година белгийско-бразилската компания AB Inbev съобщава, че иска да излезе от пловдивското предприятие. Тя се оттегля от Централна и Източна Европа, като продава  всичките си 11 европейски дружества. За тях, включително и "Каменица", фондът за дялови инвестиции CVC Capital Partners (CVC) плати 2,231 млрд. долара. През 2012 г. „Каменица“ АД става част от Molson Coors Brewing Company -една от най-големите пивоварни компании в света, оперираща бизнес в Канада, САЩ, Великобритания, Централна и Източна Европа и Азия. За сделката мериканско-канадският гигант брои 2.65 млрд. евро за "Старбев".

През 2015 година „Каменица” прекрати производството си в Пловдив и го изтегли в пивоварната в Хасково.  С това бе сложен край на цяла епоха на производството на бира под тепетата. Собствениците продадоха атрактивния терен от 30 декара в центъра на града, като новите собственици са фирмите  „Ес Ай Девелопмънт” , собственост на Георги Тотев – брат на бившия кмет на града Иван Тотев и строителната компания „Сиенит Холдинг”.  Там в момента се строи луксозен жилищен комплекс и офис сгради, а ресторант с малка пивоварна напомня за старата слава на Пловдив и предизвиква носталгия у по-възрастните пловдивчани.

Консервния комбинат

Пловдивският консервен комбинат е създаден след края на Втората световна война под името „1-ви май“. В онези години стопанската политика на държавата е насочена в производството на плодове и зеленчуци. „Предприятието е едно от най-големите в България в областта на консервната промишленост. Комбинатът е приватизиран от фирма “Филикон - 97” АД за около 2 милиона долара.  

Днес „Филикон” е семейна компания, която е един от най- големите производители на консерви и сокове в България. Инвестиционната програма на "Филикон-97" през последните 7 години надхвърля 4  млн. евро, като средствата са вложени основно в машини и в развитие на пазарите.  Дружеството има и дъщерна фирма в Румъния.

 

Брилянт

През 1994 година е открита процедура за приватизация "Брилянт" ЕАД – едно от най- големите шивашки предприятия в българия по време на социализма. То произвежда спортно и връхно горно облекло.
Неговият основен капитал е 86.8 млн. лв., а оборотът за 1994 г. е 334 млн. лв. (при 180 млн. лв. за 1993 г.). Около 93% от продукцията е за износ в Западна Европа (Холандия, Германия, Италия, САЩ и др.)
Агенцията за приватизация продава на "Брилянт инвест" АД 67 711 акции на "Брилянт" ЕАД, срещу 1782 лв. на акция с номинал 1000 лв., или общо за 120 661 037 лв. Плащането на сделката е 10% в брой веднага след сделката, 45% в облигации по лошите кредити ЗУНК и 45% в Брейди-облигации.

 "Брилянт инвест" АД е формирано от около 6 души от мениджърския екип на държавната фирма. То е регистрирано на 26 юни 1994 г. в София, а председател на съвета на директорите на дружеството е Ивайло Мутафчиев. Той е изпълнителен директор на Първа финансово-брокерска къща и Първа инвестиционна банка.

Флавия

Завод „Флавия” е наследник на друга емблема на социализма – завода за обувки „Петър Ченгелов”.  Дружеството е приватизирано през 1998 година . До 2007 г. "Флавиа" процъфтява. Работи на ишлеме за известни европейски бандове, изнася и в Америка.  Кризата обаче се отразява негативно върху работата на завода и предприятелието бавно , но сигурно тръгва надолу. В момента  заводът има натрупани огромни дългове и е обявен в несъстоятелност.

Завод „Чайка”

„Make a point” e новият бранд, под който могат да бъдат открити чантите на  прочутия пловдивски завод „Чайка”. Основен акционер в него е Мариета Найденова, която има 84,68% дялово участие.Тя е дъщеря на  основателя на „Тексим” Георги Найденов и живее в Австрия. Поверила е бизнеса на мениджърски екип. . За 2016 г. приходите от продажба на „Чайка 97“ АД, в която работят близо 100 души, са в размер на  1 299 000 лв.  Голяма част от имотите , които са в активите на дружеството се дават под наем.

Ален мак

Едва ли има пловдивчани, на който да не му се свива сърцето , влизайки в града по Карловско шосе. На фона на модерните фабрики в Северната индустриална зона , като паметник на една отминала епоха са рушащите се сгради на най-старото козметично предприятие в България - "Ален мак".   То е основано през 1892 г. от казанлъшкия търговец на розово масло Антон Папазов.  Компанията бе приватизирана за 5.5 млн. долара през 2002 г. от  офшорката"Ефектен унд финанц", в който председател на надзорния съвет бе Петър Терзиев , зет на последния премиер от времето на Тодор Живков – Георги Атанасов. В свое интервю той твърди, че са намерили едно разпадащо се и ограбено предприятие. Следват крупни финансови провали с продукция на завода и огромни дългове.  В момента предприятието е обявено в несъстоятелност , а фирмата е продадена заедно с дълговете на ром от Северна България.

Пишещи машини


 

 

Заводът за пишещи машини е построен през 1968 година.В него са работили около 3000 човека.Всяка година е изнасял 50 хиляди машини за Европа и близо  30 хиляди за САЩ. Моделите на знаменитата пишеща машина „Марица“ са били около девет.

Днес  от  стария завод няма и помен.  Той е закупен от “Профилинк” през 2007 г.

През 1996 г. 52 % от “Пишещи машини” преминават в приватизационния фонд “Албена инвест холдинг”, 36.4 остават на държавата, 11.6 % - на работниците. Три години по-късно  следват серия криминални промени в собствеността и ръководството, които стават причина за наказателно производство по искане на тогавашния главен прокурор Никола Филчев.

През юни 1999 г. Министерството на промишлеността обявява процедура за  продажба на държавния дял в “Пишещи машини” АД.  Две набързо създадени РМД- та наддават за тях.

В крайна сметка  собствениците не  правят никакви вложения, компютрите правят продуктите, произвеждани от завода излишни и фирмата е обявена в ликвидация.  Ликвидаторите разпродават имуществото на бившия завод, което изобщо не е малко.

3ЗУ

На бизнес картата на града липсва и друга соцгордост  - Заводът за запаметяващи устройства (ЗЗУ) . Създаден е през далечната 1968 година , като предметът му на дейност е производство на запаметяващи устройства на магнитни ленти.

Бил е на подчинение на ДСО ИЗОТ - София. В Държавния архив в Пловдив са описани 11 цеха към предприятието. Към него е имало и Електроизчислителен център.

ЗЗУ бе приватизирано от Работническо-мениджърско дружество (РМД)“Завод за запаметяващи устройства ПТ – инве”, което не развива старата дейност на предприятието, а отдава помещенията му под наем. Регистрирано е от Светозар Павлов и още 28 души. В последствие, в през 90-те години, те купуват завода предимно с компенсаторки. Той е на площ върху 80 дка и има десетина сгради. Колко точно е платено тогава за Завода за запаметяващи устройства, не може да се каже, тъй като сделката се е проточила според условията в договора за покупко-продажба.

През 2014 година продаде бившия соцгигант . Продажбата е на стойност близо 650 хил. лв.. С приходите от сделката са погасени погaсени всички данъчни задължения на предишния собственик на имота, които са в същия размер. Новият притежател на предприятието е въведен във владение от представители на приходната агенция.

Хотели

Още през 90-те години бяха приватизирани големите хотели на Пловдив – Тримонциум, Санкт Петербург, Новотел Пловдив, Марица.  Тримоциум и Новотела няколко пъти смениха собствениците си както и веригите, от които са част. Санкт Петербург продължава да е собственост на бизнесмена Георги Гергов, а Марица – на фамилията Арабаджиеви, които в момента се разследват за укриване на данъци и пране на пари.

…и други

В списъка с приватизираните държавни предприятия са Стъкларския завод „Дружба”, мебелния „Напредък” , Авиоремонтния завод, "Юрий Гагарин", Приборостроителния завод, ОПТЕД, Оптикоелектрон, Филкаб, ФинТексМаш, Домостроителния комбинат,  Електроапаратурния завод и др.

Kоментари

коментар
Нели
20:44, 24.02.2020
Отговор

Към списъка но приватизираните предприятия е и Книгоразпространение Пловдив /Впоследствие Пегас/ чрез порочното РМД със активното участие на Александър Божков.

коментар
Ив Ник
22:44, 23.02.2020
Отговор

"Пулподева" кожарската фабрика и още колко ...