Пловдив ще отбележи 150-годишнината от учредяването на Българската екзархия с три събития на 27 и 28 февруари.  Пловдивският граждански клуб , Културен център „Тракарт“ с участието на Пловдивската митрополия, Община Пловдив и Историческия музей стоят зад инициативата. 

На 27 февруари  от 9 часа сесията на Общинския съвет ще започне с тържествена част, посветена на 150-годишнината на Българската екзархия с участието на Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай. Ден по-късно – на 28 февруари от 10 часа  в храма „Света Богородица“ ще бъде отслужен молебен по повод  150-годишнината, от 18 часа в Културен център „Тракарт“ ще бъде открита документална изложба „ 150 години Българска Екзархия“. Начало на събитието ще даде музикалният поздрав на Хора на пловдивските момчета „Стефка Благоева“ с диригент Милка Толедова и музикален съпровод Юлия Петрова. В музикалната програма ще участват Христина Венчева – сопрано, и Филип Маджаров - пиано. 

На 28 февруари 1870 година султанското правителство издава ферман, с който узаконява обособяването на българска църковна йерархия (наречена „екзархия“) от Цариградската патриаршия. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.

В устава и са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в черковното управление) и изборност.

Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх Ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран Видинският митрополит Антим I.

Цариградската патриаршия от своя страна се обявила против образуването на Българската екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявила за схизматична, тъй като не признавала върховенството на патриарха. До освобождението на България от османско владичество екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ. След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран Ловчанският митрополит Йосиф I. Екзархията развива активна просветна дейност в Македония и Одринско. Към края на деветнадесети век огромното мнозинство от славянското население в тези области изпраща децата си в български екзархийски училища.