В чирпанското село Медово пазят кръстче, принадлежало на Васил Левски. Според местното предание светините са били две, а Апостола на свободата сам ги е подарил на две дечица от селото.

Преди няколко години тогавашният кмет Станка Матева попада на историята, докато подготвя удостоверение за наследници. В папка с родови документи на фамилията Попантонови–Бикови тя открива писмо, придружено от снимка на малко сребърно кръстче.

„Видях първо една снимка на кръстче. Прочетох, че писмото е адресирано до проф. Дойно Дойнов – тогава председател на Общобългарския комитет на Фондация „Васил Левски“, и до директора на Къща-музей „Васил Левски“ в Карлово Дора Чаушева”, обяснява пред TrafficNews Матева.

Автор на писмото, което е шест машинописни страници,  датирани от 1998 г., е Славка Андреева Игнатова, наследница на рода, която вече не е между живите. В него тя описва предаваната през поколения история за двете кръстчета – подарък от Левски на децата Слава и Илия от медовския род на поп Антоновите.

Левски в Медово: песни в църквата и срещи в дома на поп Дони

Исторически сведения и местни разкази потвърждават, че Левски е посещавал често Медово. Тук заседавал революционният комитет, а Апостолът пеел в местната църква. В селото го намирал и Матей Преображенски – Миткалото, за да го предупреди, че е издирван.

Писмото обаче разкрива личен епизод, останал извън официалните хроники. При едно от посещенията си Левски отсядал в дома на поп Доню – от стария род поп Антоновите. В знак на благодарност и обич към семейството, той подарил на най-малките – Слава и Илия, по едно малко сребърно кръстче. „Кръстчетата се превърнали в семейна светиня, пред която поколения наред казвали вечерната си молитва. Те са се предавали в рода с името”, обяснява бившата кметица.

Едното кръстче – изгубено, другото – със съдба като роман

Съдбата на едното кръстче се губи, но другото – това на малката Слава, продължава своя живот. Когато пораснала и се омъжила, тя дала кръстчето на съпруга си, тръгващ на фронта по време на Балканската война.

„За съжаление младата жена обаче умира преждевременно, а мъжът ѝ не успява да се върне навреме за погребението, въпреки че бърза много. Така кръстчето остава у него и по-късно се предава на наследниците – винаги на момиче, носещо името Слава”, казва Матева. Тя описва наследниците като „изключително скромни и интелигентни хора“, които пазят светинята с уважение, но предпочитат засега да останат в анонимност.

Кръстчето, описано в писмото, тежи 83 грама, високо е 25 мм и широко 15 мм. Топчето на върха му имитира злато – характерна за времето изработка.

Историческата стойност: между легендата и живия спомен

За да провери автентичността на документа, Матева се свързва с историка Дора Чаушева. Според нея подобни писма са ценни най-вече като носители на „спомен с вероятно зрънце истина“. Макар историческата им стойност да не е изследвана напълно, човешкият образ на Левски в тях е важен за местната памет.

Любопитно съвпадение е, че писмото се появява точно когато в Медово е учреден местен комитет „Васил Левски“ и селото се готви за честване на 180 години от рождението на друг местен герой – Сребро Стойновски. Той е близък съратник на Левски, председател на комитети в Сопот и Оряхово, участник в Сръбско-българската война и прототип на Бойчо Огнянов от „Под игото“.