Специфично оформление и монументалност с големи сиенитни плочи с изявена осова линия, шест колони с капители, зрителни прозорци, разкрити  реставрирани и консервирани верижни помещения, за които се предполага, че са били казарми – така изглежда Източната порта дни преди да бъде открита официално. Заявката на общината е това да се случи в края на март.

Обектът е с площ от 2529 квадратни метра и е „учебник по археология”, както го определя проучвателят Мая Мартинова-Кютова.

Първите данни за Източната порта са от 1905 г., когато при разрушаването на джамията „Бей Меджид” в района са открити редица артефакти като двуезичен надпис за изграждане на римската крепост в 172 г. След Христа , фриз на здравеносните божества с изобразени Луна, Йазо, Панацея, Телесфор, Асклепий, Хигия, Епионе, Махайон, Падалейриос, Сол от 3. в. след Христа, фриз-архитрав с релефно изображение на гладиаторски бой в три фази, постамент за статуя на Базилиск.

Първите разкопки започват през 1977-а и продължават до 1980 г. от археолозите Лилия Ботушарова и Елена Кесякова.

През 2007 – 2008 г., при спасителни археологически разкопки с ръководител Мая Мартинова-Кютова, е проучено продължението на комплекса в южна посока. Същата година общината възлага архитектурно заснемане и създаване на инвентарен списък – каталог на архитектурните фрагменти и детайли. Полевата работа осъществяват екип от археолози, геодезисти и фотограметристи. Изготвен е каталог, съдържащ  101 елемента.

„Комплексът „Източна порта“ заема особено място в отбранителната система на Филипопол. Монументалното оформление на архитектурния ансамбъл доказва, че това е най-изявената градска порта, а улицата, която извежда до нея – главната входно-изходна артерия на античния град. Тя не е в синхрон с планирания по ортогонална система град в низината”, отбелязва Мая Мартинова-Кютова в публикация.

Проектантският екип, изготвил идейния проект за анастилоза, консервация, реставрация и експониране на античния комплекс „Източна порта” на Филипопол” е в състав арх. Галина Пировска, археолог-проучвател Мая Мартинова-Кютова, която работи в екип с Биляна Грозева-Здравчева, реставратор-технолог Никола Стоянов, реставратор-технолог Аглика Икономова, инженер конструкции  Мая Мишева.

В НАЧАЛОТО
 

СЕГА

РОЕКТЪТ