от Мария Луцова

Идейният проект за експонацията на един от най-важните исторически обекти в Пловдив – Източната порта, е минал през Националния институт за недвижжимо културно наследство. След като бъде подписан министъра на културата, ще се премине към изготвяне на същинската документация, съобразена с препоръките на НИНКН.

Проектантският екип, изготвил идейния проект за анастилоза, консервация, реставрация и експониране на античния комплекс „Източна порта” на Филипопол” е в състав арх. Галина Пировска, археолог-проучвател Мая Мартинова-Кютова, реставратор-технолог Никола Стоянов, реставратор-технолог Аглика Икономова, конструкции инж. Мая Мишева.

После предстои и важната задача обектът да бъде включен в туристическите маршрути на Пловдив, за да могат повече хора да го видят.

В момента работници разчистват обекта, защото предстои допроучването му в някои зони. В името на това да върнат блясъка на Източната порта на Филипопол са обединили усилията си археолози, проектанти, реставратори и архитекти.

Обектът с площ от 2529 квадратни метра е археологически паметник на културата от национално значение и от години е в риск заради системното му рушене и използване като площадка за битови отпадъци.

Съкровищата на Източната порта започват да се разкриват пред очите на пловдивчани още през далечната 1905 г. Тогава при разрушаването на джамията „Бей Меджид” в района са открити двуезичен надпис за изграждане на римската крепост в 172 г. След Христа , фриз на здравеносните божества с изобразени Луна, Йазо, Панацея, Телесфор, Асклепий, Хигия, Епионе, Махайон, Падалейриос, Сол от 3. в. след Христа, фриз-архитрав с релефно изображение на гладиаторски бой в три фази, постамент за статуя на Базилиск.

Първите разкопки на обекта започват през 1977-а и продължават до 1980 г. от археолозите Лилия Ботушарова и Елена Кесякова.

През 2007 – 2008 г., при спасителни археологически разкопки с ръководител Мая Мартинова-Кютова, е проучено продължението на комплекса в южна посока. Същата година общината възлага архитектурно заснемане и създаване на инвентарен списък – каталог на архитектурните фрагменти и детайли. Полевата работа осъществяват екип от археолози, геодезисти и фотограметристи. Изготвен е каталог, съдържащ  101 елемента, „филтрирани” с критерии: „степен на съхраненост”, „първична оценка за потенциал за анастилоза” (връщане на оригинален елемент на мястото му) и „типологично значение в изграждането на ордера на портика”. На 35 от елементите специалистите правят и детайлно заснемане, разказват в свое изследване на обекта археологът Мая Мартинова-Кютова и архитектът Галина Пировска.

Година по-късно архитектурните фрагменти и детайли са подредени върху специални скари, но поради липсата на охрана на археологическия паметник скоро дървеният материал е откраднат. Някои от детайлите са разхвърляни, а други дори изчезват.

Дълги години красотата на Източната порта е скрита от тонове боклуци и тъне в разруха, а единственото свидетелство за огромния труд, положен от екипа е публикацията в сборника „Изследвания в чест на Стефан Бояджиев“, издание на БАН-НАИМ от 2011 г.

„Очевидно е особеното място, което комплексът „Източна порта“ заема в отбранителната система на Филипопол. Монументалното оформление на архитектурния ансамбъл доказва, че това е най-изявената градска порта, а улицата, която извежда до нея – главната входно-изходна артерия на античния град. Тя не е в синхрон с планирания по ортогонална система град в низината, отбелязват Мая Мартинова-Кютова и арх. Пировска в публикацията.

Те допълват, че „улицата с тротоарите впечатлява със своето оформление и монументалност и се различава от останалите улици на Филипопол, разкрити досега. Настилката е от големи сиенитни плочи с изявена осова линия в средата, където са документирани следи (коловози) от продължителното преминаване на превозни средства.”

Сега – 40 години след откриването му, внушителният археологически обект ще възкръсне за нов живот. Още през миналата година Източната порта бе предадена за стопанисване от държавата на  Община Пловдив за стопанисване. Археологическите разкопки бяха възобновени. Мая Мартинова-Кютова и екипът й направиха основно почистване на археологическите структури и сондажни проучвания в отделни сектори.

Целта бе опазването на разкритите архитектурните-археологически структури и подготовката на обекта за консервация, реставрация и анастилоза - връщане на наличните разпръснати елементи на техните места в първоначалната композиция.