Един от най-големите български общественици възрожденци, д-р Стоян Чомаков известен и уважаван лекар и борец за църковна независимост е роден е в Копривщица през 1819 г. и по майчина линия произхожда от прочутия род на Чалъковци, останал в историята с градежа на редица български църкви и училища в Пловдив. 

Д-р Стоян Чомаков е най-популярният лекар в Пловдив в средата на 19 век. Следвал е медицина в Пиза и Флоренция, след което специализира в Париж. Става известен с това, че прави първите операции на перфориран хранопровод в Османската империя. През 1849 г.  открива и първата българска аптека под тепетата. Освен това е училищен настоятел и преподава френски език.

Чомаков е един от най-изявените поборници срещу гръцкото влияние. Произнася историческа реч по време на изпитите в гръцкото училище в Пловдив, в която се обявява срещу елинизацията и призовава българите да учат на български език. Участва в свалянето на известния с антибългарските си прояви  митрополит Хрисант.

Впоследствие е един от главните организатори на общобългарския събор в Цариград. Самият той става представител в него на Пловдивската и Софийската епархии. В столицата той успява да повлияе на най-високите етажи на Османската империя в полза на българската кауза.

Участва и в църковно-народния събор през 1871 г., който полага началото на независимостта на Българската православна църква. Става член и на Екзархийския съвет. От 1877 г. е член на Държавния съвет в Цариград.

Освобождението го връща към лекарското призвание и той става губернски лекар. Заедно с други пловдивски общественици д-р Чомаков учредява благотворителното общество „Свети Пантелеймон“. Обществото, което е предшественик на Червения кръст, се заема със строеж на болници и обучение на лекари и медицински сестри.

Докторът е и депутат в Областното събрание. Председателства третата редовна сесия и прокарва няколко санитарни закона. Той има сериозна заслуга и за създаването на Пловдивската градска болница чиито управител е от 1885 до 1887 г.

По време на Съединението е избран за член и подпредседател на Временното правителство. От 1881 г. е дописен член на Българското книжовно дружество (днес БАН), а от 1884 г. и почетен член. Народен представител е в три парламента.  През 1887 г. за кратко е и министър на народното просвещение.

С името на д-р Чомаков е свързана една от най-забележителните къщи в Стария град на ул. „Съборна“. Тя е построена в периода 1858-1860 г. След Освобождението е била резиденция на княз Фердинанд. После е част от сградния фонд на библиотека „Иван Вазов“, а от 1984 г. се превръща в галерия с колекцията картини на Златю Бояджиев (1903-1976).

Дълги години животът и делото на д-р Стоян Чомаков бяха потънали в забвение, едва през последните години благодарение на усилията няколко историци започват да се признават отново неговите заслуги.  

В първи брой на издаваната от Петко Славейков в Букурещ “Смесна китка”, печатана “у светая Митрополия, с църковно-славянски букви” се съдържа признателно посвещение към Стоян Чомаков. В знак на признателност за родолюбието му, П.Р. Славейков пише:

“О, български заспали синове!
Дечица, момци, вси млади и стари!
От сън станете, мъдрост ва зове,
Венчан ще бъде, който се предвари.”         
  /”Век и гласъ”/