Бившият член на изпълнителския екип на общинската фондация „Пловдив 2019“ Радостина Георгиева публикува във Фейсбук гневен коментар по повод на последните скандали – решението на Общинския съвет за отстраняването на издателя Манол Пейков от ръководството на фондацията, която се занимава с подготовката на Европейска столица на културата.  

Георгиева участваше в „Пловдив 2019“ до 2015 г. като експерт по програмни проекти. Тя е част от екипа, който написа Апликационната книга и успя да спечели домакинството.

Това е жесток фарс. СРАМ за Пловдивския Общински съвет! СРАМ! Как не успяхте от 2014-а година (когато ви спечелихме титлата) досега да се стегнете, да загърбите дребнавите си личностни, вътрешнопартийни и междупартийни дрязги и да се опитате да поставите града и неговите интереси над собствените си?

За първи път си позволявам да напиша нещо публично за всичко, което се случи във фондация „Пловдив 2019“, но истината е, че същинските проблеми там започнаха със спечелването на титлата и невероятният натиск и пълен контрол, който община Пловдив наложи над проекта – фондацията, която уж трябваше да е независима, се превърна просто в един отдел към общината без грам свобода в разходването на бюджета си, избора на проекти, които да финансира, и комуникацията, която излиза от нея.

Неколкократно беше използвана и за „касичка“, от която общината да дърпа средства, с които да финансира концерти на Криско и други глупости, за които не намираше пари от други източници. Но това са бели кахъри на фона на първото.

С новата ера на диктатура във фондацията си тръгнаха хората, които разработиха програмата на града и имаха най-голям принос за спечелването. Те бяха и хората с най-добра подготовка да свършат работата, която предстоеше след това. Дойдоха нови експерти, които макар да не бяха достатъчно запознати с програмата, имаха своя завиден опит и квалификации и най-вече – ентусиазъм да свършат нещо смислено.

Но ако живеете със заблудата, че някой ще им позволи те да впрегнат и използват целия си потенциал, жестоко се лъжете. Фондацията е напълно подчинена на общината – всичко се съгласува до ниво какви картинки да се качват във Facebook (e.g. да не се виждат джамии на панорамните снимки на Пловдив). Сред новодошлите се промъкнаха и няколко „калинки“, които кацнаха на ключови позиции и престояха на тях около година, похабявайки времето и нервите на всички наоколо. Това се случваше зад кулисите, докато празнувахме „под масата“.

И така вече 3 години не е ясно какво точно става. Всеки опит да се говори публично за проблема с липсващите средства, които държавата трябваше да изплати, беше потушаван. На ентусиастите се казваше, че това не е тяхна работа и че нещата се решават на много по-високо ниво. Така добре се решиха, че през 2017-а най-после се заговори за проблема от немай-къде.

Ако фондацията през целия този период беше независима организация (или поне независима до нивото преди спечелването на титлата) въпросът с липсващите пловдивски пари щеше да се обсъжда публично, а може би дори щеше да е решен в резултат от обществен натиск. Вместо това се развъртяха някакви гербаджийски договорки, които не дадоха НИКАКЪВ резултат.

Досега не съм го казвала, защото все се надявах, че нещата някак магически ще се оправят в последния момент. Но истината е, че Пловдив ще е една провалена Европейска столица на културата. Дори държавните пари да дойдат утре, не е възможно подобен проект да се развие за година и половина (затова изборът на града се случва 4+ години по-рано). Жалко за труда, усилията, сълзите и безсънните нощи, които петнайсетина човека хвърлиха. Жалко и за нервите, които несъмнено са похабили всички онези, които заеха нашите места.

Обяснявам си последните промени в ръководството единствено като опит за дистанциране от един обречен проект. Ако не е това, то другото възможно обяснение е, че така се гарантира, че той ще е провал. Приоритетът на държавата очевидно е председателството, а ЕСК кучета я яли. Е, ако София беше спечелила, и това щеше да е приоритет, но не си въобразявайте, че скандалите и хаосът щяха да са по-малко. Това е твърде българска черта, за да отсъства. Отказвам да мисля за някакви далавераджийски обяснения, които със сигурност се въртят в главите на мнозина (къде запознати, къде не чак толкова, с пловдивската култура и нейните особености).

Манол Пейков беше сред малкото в УС на фондация „Пловдив 2019“, които не се страхуваха да изразяват собствено мнение. Ако някога сте работили в администрацията или сте имали близък контакт с нея, ще знаете каква рядкост е това. Убедена съм, че тази му негова склонност към честност е нещото, което го е направило толкова неудобен.

Общинският съвет обаче не е единственият орган, който трябва да се срамува. Срамът се полага и на членовете на управителния съвет на фондацията, които позволиха всичко изброено по-горе да се случи, без да обелят и една дума (с много малки изключения). Те не са лоши хора. Познавам и харесвам много от тях. Но те са живият пример, че за триумфа на злото е достатъчно единствено добрите хора да не правят нищо.

И не на последно място трябва да се спомене и пловдивската общественост. Една част от нея проспа драмата от последните години, а другата активно се включи да плюе всичко – и добро, и лошо. Така че макар днес общинският съвет да е основното действащо лице, истината е, че всички имаме своя принос за този предстоящ провал.

Кандидатурата, която си постави за цел да обедини хората, се превърна в титла, която още повече фрагментира обществото в града. Единственото ми обяснение е, че онези български черти, които въобще ни пречат да си подредим кошарката и да си реформираме съдебната система, се проявиха и тук – овчедушие, раболепие и злоба.

Да почива в мир Европейската столица на културата 2019.

Радостина Георгиева