„Който издигне знамето на националното помирение, ще бъде запомнен. Който издигне знамето на вътрешното си смирение, ще се спаси. Спешно, отчаяно и незабавно трябва да спрем верижното разпадане на обществените ни отношения. От това верижно разпадане се ражда ядрена омраза. Стронцият на тази омраза посипва земята ни, която, позволете да ви напомня, е земен рай и никой не се съмнава в това.” С тези думи се обърна към присъстващите на честването на 3 март – Националния празник на България, писателят Александър Секулов.

Припомни, че историята е доказала едно – в сгради, в чиито основи са вградени невинни жертви, не се живее, защото „невинните мъртви викат и ние, живите, оглушаваме”. А единственото решение е личното, но и цялостно обществено помирение.

„Не съм вече наивен човек, не вярвам повече в утопии, още по-малко – в революционери, които се опитват да ги прилагат чрез насилие. Вярвам в спокойния строителен патос на българина, съградил чудеса. На националните си герои ежегодно отдаваме признателности обич. Дължим същото и на националните ни строители. Братя и сестри, поклон на героите и нека се научим да ценим и помним строителите на съвременната българска държава”, каза още Секулов.

Стотици пловдивчани изслушаха словото на поета и се качиха на Бунарджика да поднесат цветя, въпреки лошото време. По време на официалната церемония ген. Матеев прие бойния строй. Благодарните пловдивчани запазиха минута мълчание и поднесоха венци пред паметника.

Час по-рано в храм „Света Богородица” Пловдивският митрополит Николай отслужи благодарствен молебен.

„Христос е казал, че никой няма по-голяма любов от тази да положи душата за ближния си. Не някой друг, а вярата победи робството. Кого щеше да освободи Русия, ако си бяхме дали вярата”, попита владиката и се помоли Бог да пази нашия народ.