Невероятно, но факт! В южния край на Пловдив, където е сега комплекс „Нептун”, се е извисявала пловдивската Айфелова кула. Според старите кючукпарижани тъкмо тя е дала името на бежанския южен квартал на Пловдив. Днес от Айфеловата кула няма и помен.

Кулата на сачмената фабрика е наистина умален модел на Айфеловата. Стари кючукпарижани разправят, че бежанци от Македония, замръкващи с каруците си в нивите край фабриката, като се събуждали на сутринта, гледали недоумяващи кулата, плесвали се по челата, па викали: „Абе, ние да не сме дошли в Париж! Ей я на – Айфеловата кула!” И така се родило името на квартала.

Прочутата фабрика за сачми, част от която е т. нар. Айфелова кула, е построена в далечната 1927 г. от предприемача Иван Нейков. Тогава е единствена на целия Балкански полуостров, а Нейков избира пустеещата южна зона на Пловдив като евтина земя. Фабриката прави ловни сачми по естествен капков път. 

Външна метална стълба, долепена до кулата, стига върха й. Горе е разположена малка стая с две печки на твърдо гориво. Кофите с въглища и другите – с олово, се качват чрез навиването на макара с дебело стоманено въже. За да не се изсипе материалът, кофите минават по дебела метална тръба. Оловото се разтапя бавно в казанчета, които къкрят върху бумтящите печки. След това се смесва с арсеник, да стане по-рядко. Върху отвора на тръбата се монтира сито. Размерът на дупките му зависи от поръчката за големината на ловните сачми. На ръка – с прост черпак – разтопената смес се изсипва върху ситото. Не се ли улучи точната температура на разтопеното олово, то става на игли и се стича негодно.

Готовите сачми падат като миниатюрни гюллета в тава, предварително потопена в малък басейн 3 на 3 метра в основата на кулата. Самата тава се вдига от басейна с метални куки, а охладените във водата сачми се изгребват и нареждат по калибровка в съответни сандъчета. После се изсипват в друга тава, която се слага върху зидана камина в сушилнята до минибасейна. Ново сушене и пак в сандъчета се пренасят до съседно помещение, където се слагат във въртяща се полусфера. Целта е да се пропуснат през нея само съвършено кръглите сачми. Останалите се бракуват, т.е. качват се пак с макарата до върха на кулата за ново топене.

Следва нова операция по сортиране. Сачмите се изсипват върху няколко сита – най-отгоре е най-едро нашареното, а най-долу – най-дребното. Прост механизъм задвижва ситата и различните по калибър топчета остават в съответното от тях. Иде ред да се предаде търговски вид на продукцията. Сортираните сачми се смесват с графит и се въртят в дървен барабан. След няколко завъртания стават черни и лъскави – за едър и дребен дивеч, според калибъра. Пласират се в сандъчета и кесии, на едро и дребно.

След смъртта на предприемача Иван Нейков бизнесът поема най-големият от синовете му – Вельо. Той държи и магазин за ловни принадлежности на Главната улица – срещу бившия Детмаг. Вельо Нейков е съдружник в консервна фабрика „Първи май” – днешния „Филикон”, вдига завод за бъчви. През 1947 г. му вземат всичко. Прибират даже и спестовните касички на децата му. Комендантът на Пловдив се настанява като в бащиния в къщата му – зад сегашната Търговска гимназия, в подножието на Бунарджика.

По-малката от дъщерите му – Румяна Николова, разказва как майка й е държана заключена в избата на Спестовна каса да каже къде са парите на фамилията. Вельо също лежи в подземията на днешната сграда на Община Пловдив, тогава околийско управление. Като го пускат, вече е болен. Три години по-късно – през 1953-а, умира. Без нищо от труда и старата слава на фабриката в Кичук Париж.

Минават години и след национализацията идва реституция. Фабриката и земите са върнати на 12 наследници. Но от 40-те декара на родоначалника им Иван Нейков те получават едва 6. Останалото – в компенсаторки. Наследниците искат вместо тях терените, върху които са „Нептун” и зала „Олимпиада”, но им отказват. И машините в сачмената вече не са техни, а на Ловно-рибарското дружество, и трафопостът, който пък бил на Енергото.

Въпреки това наследниците решават да отворят фабриката през 1992-а. Наемат двама инженери, които правят прецизен проект как да тръгне замрялото производство. И както става у нас – разногласия и съмнения в начинанието стопират идеята. Инициативността на Иван Нейков е погребана от дългите години летаргия.

На 9 декември 2003 г. Сачмената фабрика е продадена на частна фирма. 60-метровата метална кула е срината със земята. Пазарджишки ром е рязал пловдивската Айфелова кула на парчета отгоре надолу. Кючук -парижани казват, че поне 5000 тона стомана са отишли за скрап. Така свършава историята за наследството на предприемача Иван Нейков, собственик на първата на Балканите фабрика за леене на сачми.

Фотография: lostbulgaria.com