Кукленският манастир е разположен в дела Чернатица от Западните Родопи на 2,5 км югозападно от град Куклен, на около 8 км западно от Асеновград и на около 15 км. южно от Пловдив.

Кукленският манастир е основан през Второто българско царство и споменат още през 11в. в документ за имотите на Бачковския манастир. Сигурни сведения за духовната дейност на манастира има в края на 17 – началото на 18в. и е посветен на светите братя Козма и Дамян заради техните лечителски способности. Манастирът възниква като религиозна обител около аязмо с лечебна вода, която според преданието лекувала психични заболявания.

През 17в. Кукленския манастир е важно книжовно средище, където се подготвят граматици, краснописци и преписвачи, като йеромонах Ананий, Кръстю Граматик, поп Аврам Димитриев от Карлово, даскал Евстатий, йеромонах Сидер и др.

По време на османското робство Кукленския манастир e бил закрилян от турските власти, тъй като в него се лекували семействата на османските управници. Манастирът оцелява по време на помохамеданчването на родопските (Чепинските) българи през 1657г., когато са сринати до основи 33 манастира и 218 църкви между Костенец и Станимака (дн. Асеновград).

През Възраждането в Кукленския манастир се помещава килийно училище. В края на 18 началото на 19в. манастира попада в ръцете на гръцки монаси, които замазват българските стенописи и изографисват върху тях гръцки надписи (при реставрацията на черквата са запазени и двата стенописни слоя).

В старинния си вид  манастирът се е запазил до двадесетте години на 20в., след което последователно са изгорели половината от северното и цялото южно крило. Сега са съхранени западното крило и части от северното.

Понастоящем Кукленския манастир е действащ и включва две църкви, жилищни и стопански (от 19 и 20в.) и аязмо недалеч от тях. Комплексът е разположен на три нива, обградени от двор. Най-долното ниво принадлежи на молитвената зона и гостоприемницата започва от тук и преминава на по-горното ниво, където някога се е намирала стопанско-поклонническата зона. Монашеските килии се разположени в най-високата част, свързани от южната им страна със стопанската част, чрез хранителният блок, поместен в приземието на второто монашеско крило.

Главната църква в Кукленския манастир "Св. Козма и Дамян" датираща от 15в., е кръстовидна, безкуполна сграда с две плитки конхи и два притвора. По план наподобява кръст, като върху целият наос ляга голям сляп купол стъпващ върху островърхи висящи арки. През 17-18в. църквата била разширена на запад, а през 19в. бил добавен и нов притвор. На източната стена на притвора са запазени фрагменти от голямата композиция "Страшният съд" датираща от 17в. В наоса на църквата преобладаващия слой стенописи са от 1862г. и включват цикъла "Сътворението на света" и панорама на светите места на атонската Света гора. Тук са поместени и сцени от живота на светците-лечители безсребрениците Козма и Дамян.

В библиотеката на Кукленския манастир са запазени ценни ръкописи и книги. Десетилетия наред там е съхраняван ръкописния сборник "Кукленски песнивец" преписан и украсен през 1337г. за българския цар Иван Александър. Днес Песнивеца се съхранява в БАН). 

Кукленският манастир е известен и с целебния си извор "Св. Безсребърници", като се смята, че водата в аязмото е лековита и помага при здравословни проблеми на нервната система и душевни заболявания. Манастирският празник се отбелязва всяка година на 29-ти юни (Петровден) и на този ден чудотворната икона на светците Козма и Дамян се изважда от църквата за поклонение.

 Източник: ww.bulgariamonasteries.com