Къде е границата между реда и живия град? В понеделник следобед неприятна сцена на Главната улица в Пловдив постави този стар, но актуален въпрос. 

И тогава дойдоха полицаите.

Оказа се, че макар всеки от музикантите да има разрешително, липсва документ за групово изпълнение, а униформените проверявали  по сигнал. Стана ясно, че сигналът е подаден от жена, която живее в една от къщите в съседство. Тя внимателно наблюдаваше от балкона си дали полицаите ще се отработят сигнала й. Меломаните се възмутиха на висок глас и влязоха в словесна престрелка с нея, че пречи на младите хора. А тя отгоре ги посъветва щом ги харесват,  да си ги поканят в къщи и се скри.                /Живеейки на Главната, жената очевидно възприема улицата като свой собствен двор!/ 

Полицейските служители прекратиха изпълнението с аргумента, че трябва да бъде спазена нормативната уредба

Реакцията на хората беше мигновена - те изразиха недоумение, възмущение и гняв и настояха униформените да не пречат на музикантите. „В Италия във всяко градче можете да видите такива групи. И местните, и туристите им се радват. А тук заради злобата на един човек, са потърпевши много други. Що за нация сме? Все някой на някого пречи! Така ли се прави туризъм?!? “, риторично попита една от присъстващите. Други посочиха очевидния парадокс — в квартали като Капана често се нарушават други правила, но санкции рядко следват със същата строгост.

Ситуацията не е просто битов конфликт между съседи и музиканти. Тя е сблъсък между различни представи за града. Законът е необходим. Но на кого служи в случая - на сърдитата жена или на града? 

Истината вероятно е по средата. Живата музика не трябва да бъде пречка за спокойствието на хората. Но и тишината не бива да се превръща в оправдание за задушаване на всяка форма на улично изкуство. А и в случая нивата на шума бяха далеч от дразнещите за разлика от доста други изпълнители с разрешителни , които се изявяват на Главната/.  

В крайна сметка изборът да живееш на една от най-оживените улици в града предполага приемане на шума и динамиката, които вървят с него — включително и спонтанните културни прояви. Очакванията за тиха селска идилия в най- посещавения от туристи български град е меко казано нереалистична. 

Пловдив е град с история и бохемски дух, който би трябвало да насърчава, а не да ограничава уличното изкуство — особено когато то събира хора, а не ги разделя.