Драматичен театър кани на първата си премиера за тази година - постановката „Ръкомахане в Спокан“ от Мартин Макдона. Премиерните дати са 8 и 9 февруари в Камерната зала на театъра.

Режисьор е познатата на пловдивската публика Елица Йовчева, която точно преди година постави „Отблизо“ – един от успешните спектакли за миналия сезон. Сценографията и костюмите са дело на Александра Йотковска, а музиката на Светослав Димитров.

Пиесата „Ръкомахане в Спокàн“ е на ирландския драматург, майстор на черната комедия, Мартин Макдона. Сюжетът на сцената се завърта около една отрязана преди 37 години ръка, която един човек е твърдо решен да открие. В хотелска стая, откъсната като че ли от останалия свят, той се сблъсква с абсурдни хора, докато всичко се решава от свещ, която бавно гори над туба с бензин.

Героите са цветни и опитват пред очите на зрителя да изградят своята връзка между това, което са и онова, което им се вменява, че трябва да бъдат. Така спектакълът на Елица Йовчева става забавен и горчив едновременно, изпълнен с мрачна поетичност.

По изричното настояване на автора, за участието на цветнокож, в спектакъла влиза Емануел Кабанга от Ангола, който учи корабостроене в България, а се озовава на сцената на първия професионален театър в България. Реакциите на публиката ще дадат отговор доколко е готова да нагази в темата за расизма. „България не е толкова мултирасова, колкото други държави. Когато на сцената се появи представител на друга раса, това е събитие. Хората имат нужда да свикнат с присъствието му. Да приемат начина, по който говори и присъства. Ние, хората на изкуството, приветстваме това – всяко различие е източник на вдъхновение, на театрален заряд. Публиката първо ще трябва да го възприеме като присъствие“, обяснява Елица Йовчева.

В кожата на главния герой Кармайкъл, лошото момче, което търси отрязаната си ръка, влиза Добрин Досев. „В този персонаж лежи идеята за проблематичните отношения на сина с майката и непрекъснатата навреме пъпна връв. Двайсет и седем години след травматичния инцидент майка и син остават неразривно свързани, макар и с телефонна нишка“, казва режисьорката.

Образа на Мерилин е поверила на Мария Сотирова – в търсене на цветен персонаж с голям диапазон. В пловдивския спектакъл „бялата мацка“ заедно с Тоби търси начин да се отърве от уличния свят. Да надскочи това, че двамата са измет и улична шлака. Опитват се, но са от онези хора, които нямат възможност да израснат. Те са маргинали. Мерилин, въпреки всичко, е много принципна, ревностно пази правото на всеки да бъде това, което е. Тя носи темата за равноправието, затова именно тя съумява да преодолее страха и да прояви емпатия към „страшилището“ Кармайкъл.

Тодор Дърлянов като Мервин пък носи темите за наркотичната зависимост и фалшивите лица в социалните мрежи. В ядката на персонажа лежи допускането, че който се чувства безполезен, самотен и ненужен,   постоянно се стреми да бъде някой друг, някъде другаде, за пред другите. Без на сцената да присъстват екрани, препратката към живота ни в социалните мрежи е вплетена на асоциативно ниво чрез намека за маските и ролите, които непрестанно играем.

Жанрът черна комедия подсказва, че темите, хуморът, гледките отиват далеч отвъд ежедневно-битово-смешното. Затова постановката е за зрители на възраст 14+. Публиката трябва да знае за това предварително, предупреждава екипът. Има натуралистични гледки, куфар с отрязани ръце. Езикът е нецензурен, често вулгарен.

„Таргетираме младите хора. Те имат достъп до неограничено онлайн съдържание и от много ранна възраст са наясно с нещата. Не можем повече да отричаме това... За тях този език дори няма да е толкова шокиращ, колкото за по-възрастната аудитория. Каним в залата младата аудитория, за да ѝ разкрием една нова перспектива – театърът може да артикулира сериозни теми с езика на младежта без от това да страда високата му художествена стойност“, казва Елица Йовчева и допълва, че „младите хора ще припознаят темите за проблемите с комуникацията, дифузията на личността в днешния свят, за маските, които си слагаме, за клетките, в които се заключваме едни други и сами себе си.“

Елица Йовчева е завършила „Режисура за драматичен театър“ в класа на проф. Пламен Марков, а след това магистратура по „Театрално изкуство“ в НАТФИЗ. Преди академията завършва психология в СУ “Св. Климент Охридски“. През 2022 получава номинация за „Икар“ 2022 в категорията „Дебют“ за представлението „Жената е рибя кост“.

След премиерните дати 8 и 9 февруари, за които билетите са продадени, следващите представления са на 6 и 27 март.