Не им върви на министрите на културата в последните години и това е. Каквато и личност да е заставала начело на ведомството, винаги се е намирал повод да попадне под прицел. Съсипаха от критики Стефан Данаилов (светла му памет) заради „збогом”, Вежди Рашидов бе нарочен, че уреждал сина си със сладки обекти покрай един ремонт в София, Боил Банов бе на път да отгърми заради едно прословуто „ало”. Проф. Велислав Минеков пък бе обявен за луд, за реваншист. Ревът бе до небето, че не му е там мястото, че рови в истории отпреди години, които пряко го засягат. В секундата, в която напусна кабинета си обаче, се оказа, че е най-добрият вариант… за министър на културата. Че е честен, готов за битки.

И докато бършеха сълзите си по Минеков, социалните мрежи, където в най-пълна степен се водят войните срещу политиците, услужливо пропуснаха новината, че е раздавал сериозни пари на екипа си през граждански договори: за 6 месеца – 75 хиляди лева.

Цялото това нещо потъна тихомълком, защото онлайн пространството си имаше друга мишена – новия министър на културата Атанас Атанасов. И то каква мишена – един такъв с наивистично излъчване, с непревзето говорене, непознат, не е приятел на този, не е пил по едно с онзи. Абе откъде се взе тоя? И все за това Татарево говори… Друго няма ли?

Мащабът на критиките достигна пика си след интервюто на Атанасов по bTV, което започна с дълга и напоителна морална лекция на водещия за клонките,  маймунките и хамлетовските въпроси.  Иванов, който иначе е един от примерите за добра телевизионна журналистика, не промени тона си и използваше всяка възможност, за да поучава. Говори повече от събеседника си. Чия е вината е трудно да се каже, но истината е, че това интервю изначално бе провалено.

Реакциите не закъсняха. Дори не е нужно да се изреждат – този Атанасов се оказа олицетворение на заразното зло и на безсилието едновременно. Диагнозата бе поставена - на българската култура ѝ предстои да катастрофира.

Дори 100 дни не му оставиха и щампата бе сложена. Да, неуверен е, да никак не е сигурно, че има така заявения кураж и постоянство, за да реализира целите. И да: по-добре е да се представи не просто като Наско, да спре да говори само за Татарево или да анализира гледан спектакъл.

Всъщност голямата грешка е на екипа на Министерство на културата. Липсва пиар, липсва началник на политическия кабинет (поне така е видно от сайта на ведомството), които би следвало да изпращат своя началник подготвен по конкретните въпроси, които журналистът ще му задава. Заради липсата на същите идва и тоталното мълчание на министерството, нещо, което медията ни коментира преди време. На фона на агресивното присъствие на проф. Минеков в публичното пространство, липсата на настоящото ръководство на МК там е гръмовно.

А няма как за този един месец новият политически кабинет да не е свършил и за 5 стотинки работа, че да го обяви пред електората. Бил си в еди кой си град, коментирал си с местната администрация проблеми, свързани с твоя ресор. Предлагал си решения, изслушвал си проблеми, останали скрити за теб, ангажирал си се  да събереш информация, да ускориш процедури. Разговарял си с представители на гилдии за конкретни теми и търсиш работещи решения. Ми обяви го, де!  Вече не си само университетски преподавател или пък част от неправителствения сектор.

Ясно е, че на министъра на културата не му е работа да знае всичко и да разбира от всичко,  когато говорим за компетентност. Нали затова си има екип с ясно очертани ресори!

Да си призная честно, аз също имам съмнения, че този добре възпитан млад човек ще успее да се пребори с интригите, интересите и вътрешните конфликти в това доста усойно министерство. Но все пак ще му дам шанс преди да хвърля камъка, защото, да си кажем честно, ако беше друг избраникът, щяхме да го набедим, че е некадърник или пък пияница, че е лобист или тарикат. Винаги има за какво да го посочим с пръст.

И на финала – странно ми е защо спортната гилдия не е толкова критична и не скочи на факта, че тенорът от Пловдивската опера Георги Султанов влиза в Управителния съвет на Българския спортен тотализатор. Да не би БСТ да измени мисията си и да започне да подпомага българската култура? Само това би оправдало присъствието на един артист в този орган. Чакам реакции от спортните среди.