На сцената: Необикновеният Пловдив и събитията, които го белязаха (Обзор)

  • от PlovdivTime
  • 17:10, 31.12.2018

Повече критика и по-малко аплодисменти – така най-често се случват събитията в културния живот на Пловдив. Независимо, че често мненията не съвпадат и разделят публиката, Plovdiv Time предлага своя класация на знаковите прояви, извън големите популярни концерти, които се коментираха и се коментират в града.

„Дебелянов и ангелите“ – да докоснеш вдъхновението

„Дебелянов и ангелите” е приносен спектакъл в националния афиш, защото обръща поглед към поетичния глас на България. В най-новата история не са много представленията, поставили си подобна трудна мисия – „Тапетите на времето”  на Юлия Огнянова за Константин Павлов и „Гео” на Иван Добчев за Гео Милев.

Магията на това представление е не само мощното слово на Дебелянов, умело вплетено в сценичното случване от драматурга Александър Секулов, нито е само умението на Диана Добрева да прави висок театър. „Дебелянов и ангелите” е виртуозен рецитал и на сценографа Мира Каланова и на автора на музиката Петя Диманова“. Това бе оценката на Plovdiv Time за спектакъла. Не бе необходимо много време, за да я потвърди и публиката, която пълни салона и го напуска със сълзи в очите и с вълнение в душата.

Игор Гаврилов и Сергей Борисов – лицата на руската фотография

Игор Гаврилов бе в Пловдив за участие в Международните фотографски срещи и отдели част от времето си за среща с публиката под тепетата.   Руснакът е един от най-авторитетните имена в родината си, снимал е за най-престижните световни издания  „Paris Matsh“, „Le photo“, „Stern“, „Spiegel“,  „Independent“, „Elle“, „Рlayboy“ и много други. Номиниран е за най-добър фотограф на годината от списание „Time“. Лауреат на премията „World Press Photo“.

Гаврилов посвещава целия си професионален път на аналитичния репортаж и мисията да снима истината. Пропътувал е Русия, работил е в над 50 държави в света. Той е първият фотограф, който се осмелява да снима в зоната на Чернобил само седем дни след катастрофалната авария в атомната централа. Облита мястото, за да заснеме кадри. Мнозина негови колеги отказват, страх ги е, защото радиацията в района е критично завишена. Той е първият фотограф на Тайм в социалистическа Русия.

Най-нашумелият руски фотограф Сергей Борисов се представи за първи път пред пловдивска публика с изложбата „Сергей Борисов и съветският художествен ъндърграунд. Опит за реконструкция. ZEITGEIST“.  „Летописецът на Московските и Санкт Петербургските ъндърграунд сцени“ и „прославилият Москва и нейната бохема“ показа 62 фотографии, които включват и снимки, правени непосредствено преди изложбата му в България.

Карл Де Кайзер – документалистът, заснел Северна Корея

 Карл Де Кейзер, разказа за един от последните си проекти, които е правил, за документирането на северна Корея.

 Бившият директор на най-известното фотографско дружество в света „Магнум“, основано през 1947 г. от великия Анри Картие-Бресон, представи под тепетата изложбата „На изток от рая”. В нея са запечатани кадри от България, Румъния, Чехия, Албания, Словакия, Сърбия, Унгария, Полша, Източна Германия. Той гостува в рамките на Международните фотографски срещи.

Де Кайзер разкри как е успял да снима изложбата си в Северна Корея и как е трябвало за всеки кадър да получи одобрение от Ким Чен Ун. 

Роджър Балън и животът в черно и бяло

Един от най-значимите фотографи на 21 век - американецът Роджър Балън, пристигна за първи път в България, за да открие ретроспективната си изложба „Архетипи” в Градската галерия.

Той показа над 100 черно-бели фотографии от 7 серии, направени между 1982 и 2014 година в Южна Африка.

„Във фотографиите ми преобладават символи от дълбоките нива на човешкото подсъзнание. Това е неукротимо място, което има собствени правила и функционира според свои закони. Фотографиите ми свързват моята същност с външния свят. Въпреки това, има безкрайни възможности и от мен зависи да организирам света чрез фотоапарата. В общи линии съм човек, който превръща визуалния хаос във визуална съгласуваност”, каза артистът, а изложбта му бе абсолютна провокация за публиката.

Opera Open  или да пресъздадеш „Отело“

Фестивалът „Opera Open” през последните години се превърна в едно най –мащабните събития в културния календар на града. Пловдивчани и гости на града всяко лято пълнят Античния театър и преживяват великолепната музика на Верди, Пучини, Вагнер, Чайковски, Бизе заедно с големите имена от оперната сцена, които излизат на древната сцена. Благодарение на отличната продуцентска работа на директорката Нина Найденова и екипа й, фестивалът води в Пловдив много туристи, които идват специално заради пищните представления.

Тази година гвоздеят на програмата бе „Отело" от Джузепе Верди - премиера на Пловдивската опера. Отлична сценография на Светослав Кокалов и работата на режисьорката Нина Найденова изградиха представление, което остави зрителите без дъх.  Костюмите, които са важна част  на спектакъла буквално пренесоха зрителите във венецианския дворец на дожа. Невероятният  Яго на Алберто Газале от Италия, запомнящата се  Дездемона на Таня Иванова, достолепният  Отело на литовския тенор Кристиан Бенедикт и разбира се, неповторимият Касио на Марк Фаулър предизвикаха истински взрив от аплодисменти. Адмирации  имаше и за изпълнението на хора с диригент Драгомир Йосифов, хореографията на  Боряна Сечанова и оркестър на Пловдивската опера под диригентството на Диан Чобанов.

Този цветен и необикновен Пловдив, разказан от Пенка Калинкова

Да разказваш пловдивски истории и с цялата си душа и хъс да ги събираш, е предизвикателство,  с което мнозина се захващат и малцина довеждат до успешен край. От години театроведът и общественик Пенка Калинкова отдадено събира тези истории. През 2018 г. тя представи пред публиката допълненото издание на „Познатият непознат Пловдив“ – книга, която разкрива такива вълнуващи детайли от пловдивската легенда, че си струва да бъде прочетена от всеки филибелия.

Представянето на тази книга е част от важните събития на Пловдив и заради факта, че вместо да дублира историите от първото издание, авторката предложи още - и то какви, детайли от облика на хората, легендите, улиците и сградите на древния град. 

„Закуска в Стария град“ – споменът за великата петорка

Къща „Стамболян“ стана свидетел на едно вълнуващо и чудесно като идея събитие – изложбата „В духа на пловдивската бохема“.  Една знакова картина от съкровищницата на Градската художествена галерия вдъхнови експозицията - „Закуска в Стария град” на Христо Стефанов, рисувана през 60-те години на 20 век,  върна спомена за голямата петорка, за великата пловдивска група, превърнала града под тепетата в знаково за изобразителното ни изкуство място. В картината оживяват образите на дивия колорист Йоан  Левиев, поетичния абстракционист Георги Божилов-Слона, шумния парижанин Димитър Киров, благодушния експресионист Енчо Пиронков и артистичния монументалист Христо Стефанов-Каяка, както ги определя Филип Зидаров. Всички те с харизмата и смелостта си, с таланта си и чувството за мисия чертаят измеренията на цяла епоха в изобразителното изкуство.

Димитрис Папайоану – тестът за българската публика

Когато физиката на елементарните частици става физика на чувствата и смисъла. Димитрис Папайоану е магьосник, в преносен и буквален смисъл, това написа аниматорът Теодор Ушев за гръцкия артист, който представи спектакъла „Великият укротител“  в рамките на фестивала One Dance Week. Българската премиера провокира разнопосочни реакции – от осанна до разпни го, но категорично се превърна в събитие, което няма как да бъде подминато. Да не говорим, че Папайоану преди гастрола си под тепетата се превърна в първия хореограф, поканен да поставя спектакъл с трупата на култовия театър на Пина Бауш.

Изумителният Цанко Лавренов – уникална книга изследване

Луксозна книга с богато съдържание и илюстрации посветена на големия български художник Цанко Лавренов се появи на книжния пазар. Изданието за една от най-изтъкнатите фигури в изкуството ни включва в 520 страници, 1073 изображения на творби, снимки, писма и документи. Книгата  има изключителен приносен характер – за първи път се публикува студия за графичното творчество на Лавренов, а също и за писменото му наследство като критик и изследовател на изкуството. Съставена е първата подробна биография с богат документално-илюстративен материал, произхождащ от личния архив на художника. По-голямата част от факсимилно предложените документи и писма от архива на художника се публикуват за първи път.

Книгата е структурирана чрез модули, проследяващи важни етапи от творческия път на художника, представени със задълбочени изследователски текстове. Включени са и страници с извадки от публикувани и непубликувани спомени на Лавренов. Имащи пряка връзка с репродуцираните творби, тези пасажи доближават с автентичен глас читателя до света на художника. Изданието има амбициите да публикува по-голямата част от живописното наследство на художника с цел да документира и онези творби, които днес са унищожени или с неизвестно местонахождение.

Автори на текстовете са Лаврен Петров, Анелия Николаева, Ружа Маринска, Владимир Димитров, Станислава Николова, Катя Тинева, Жанет Митева. Художник е Людмил Веселинов, а технически редактор - Стефка Иванова. Фотограф на повечето живописните произведения е Анатоли Михайлов.

Тримата великолепни и срещата им в Пловдив

Творчеството на трима великолепни художници и приятели от детинство си даде среща в една уникална изложба в Градската галерия на Пловдив в рамките на Есенния салон на изкуствата. Никола Манев, Андрей Лекарски и Лъчезар Ошавков представиха съвместната си експозиция, с която провокираха френската публика преди няколко месеца в Българския културен институт в Париж. Тримата автори са връстници и съидейници, а малко преди откриването на експозицията дойде тъжната вест, че Никола Манев е починал. Така изложбата в Пловдив се превърна в знак на почит към изключителните творци, сред които бе и Манев. 

Фотографии на Георги Василев, Александър Богдан Томпсън и Георги Вачев