Изложбата, посветена на Тулуз Лотрек в Париж, мина подобно на живота му - къса, без излишен шум и наситена с емоции. Всеки художник, достигнал неговата известност, е различен от съвременниците си. Може би поради това е трудно сравним с другите. Лотрек се счита за художник от постимпресионизма. 

Маслените багри на Моне и Реноар са чужди за него. При Лотрек няма пейзажи, морета и цветя. Той си служи с въглен и молив. Художникът нахвърля скици върху изпилени шупливи камъни, които след това оцветява. Така дава изключителен тласък на литографията. Той използва блестящо антагонизма между водата и мастилото. 

Цветовете му са ярки, приготвени предварително. Той ги разстила старателно един до друг върху литографския камък с четка за зъби. Като млад рисува коне. В Париж посещава различни школи. За известно време доближава Ван Гог, но не променя с нищо стила си. Моделите му са предимно жени на зряла възраст. Младите момичета явно нямат пластика, която да привлича вниманието му. През 1891 година той печели конкурса за афиш на най-известното парижко кабаре в Париж за времето си – Мулен Руж. 

Няма любител на изкуството, който да не си задава въпроса – има ли връзка между страдалческия живот на художника и заразяващата динамика на щрихите му. Трябва ли да си недъгав, за да илюстрираш блестящо танцьорките, увлечени във вихъра на празника? Защото Лотрек е трудно подвижен. Той е с ръст на джудже. Висок едва 1.52 м. Неговата недъгавост се дължи на кръвосмешателство. Майка му и баща му са първи братовчеди. 

Провинциални благородници, те се женят помежду си, за да не допуснат външни хора до наследствения имот, с който разполагат. Раждат им се две деца. Първото умира бързо. Второто оцелява, но остава сакато. Костите му трудно се втвърдяват. 40-годишен Анри дьо Тулуз Лотрек пада лошо и чупи тазобедрената си става. Краката му остават къси завинаги. Завършва гимназия в Париж и се настанява на хълма Монтмартър. 

Там и до днес има негови последователи. За разлика от тях младият провинциален художник рисува нощно време. Атмосферата в опушените кабарета, театрите, съблекалните и леките жени са основният му източник на вдъхновение. Той сътрудничи на хумористичния вестник „Le Rire”(Смехът).  

Въпреки физическия си дефект, Лотрек е с бодър дух, забавен и самокритичен. Добре приет е навсякъде. Както повечето бохеми от квартала, Лотрек прекалява с алкохола. В кухината на бамбуковия си бастун той крие шишенце със смесица от коняк и абсент. В джоба му винаги има чашка за пиене. Леките жени, които редовно рисува, са щедри с него. Дори с една от танцьорките завързва любовна връзка. За нещастие, в следствие на сексуалното внимание, на което се радва в публичните домове, той се заразява от смъртоносен сифилис. 

Болен и в количка Тулуз Лотрек се прибира в родния си край през 1901 г. Майка му и баща му, разяждани от угризения, бдят около него и се опитват да облекчат страданията му. Лотрек не се оплаква, нито ги упреква. До последния си миг „малкият“ човек се шегува със съдбата си. Той затваря очи завинаги на 9 септември същата година. 

Творческото наследство на Лотрек се състои от 275 акварела, 369 литографии и 4784 графики.