Поезията на големия български поет Хирсто Фотев и невероятния талант на режисьори , актьори и шампиони на лед превърнаха зала "Сила" в море от емоции, поезия и ледена магия. „Ледена елегия – Кораб в сърцето“ остави публиката безмълвна, а след финала залата избухна в продължителни аплодисменти. Мнозина не успяха да скрият сълзите си, докато стиховете на Христо Фотев оживяваха чрез театър, музика и фигурно пързаляне.

Изключително бе присъствието на Койна Русева, която буквално владееше сцената от първата до последната минута. С впечатляваща енергия, физическа издръжливост и емоционална дълбочина тя преминаваше през различните състояния на текста с лекота, която остави публиката възхитена. Въпреки тежкия и динамичен спектакъл, актрисата демонстрира невероятна кондиция и магнетично сценично присъствие, превръщайки се в една от най-силните оси на цялото представление.

На сцената блестяха още Константин Еленков, Петър Дочев, Боряна Братоева, Леарт Докле и още редица популярни имена от театъра и киното. Чрез тях оживяха едни от най- красивите стихове в българската любовна антология - "Господи, колко си хубава", "Морето само живите обича" , "Позволи ми да мисля за теб", "Морето".  До тях фигуристите разказваха същите истории без думи – чрез движение, лед и емоция.

Истинска сензация за публиката се оказа и Наталия Забияко. Олимпийската вицешампионка от Зимни олимпийски игри Пьонгчанг 2018 буквално отвя зрителите със своята класа, лекота и изящество на леда. Всяка нейна поява предизвикваше възторг в залата, а изпълненията ѝ носеха усещане за световна сцена. Съчетавайки техническо съвършенство и силна артистичност, Забияко превърна движенията си в поезия и бе сред най-аплодираните участници в спектакъла.

Особено силно бе и присъствието на Александра Фейгин, която заедно с международните звезди на леда превърна поезията във визуален танц.

„Кораб в сърцето“ е спектакъл, който не просто се гледа – той се преживява. В него всяка дума от стиховете на Фотев сякаш намира своя образ върху леда. А публиката в Пловдив преживя това по особено емоционален начин – в тишината между стиховете, в сълзите, в дългите аплодисменти накрая.