от Паулина Гегова

Мили, читатели! Днес ще си поговорим за това как НЕ трябва да се държим, докато сме на театрална постановка. Разбира се, следващите редове са подплатени от не едно или две преживявания, а от дългогодишни наблюдения на невъзпитано отношение в храма на Мелпомена, без значение дали става въпрос за отворена или затворена сцена. Ако някой сметне, че ще се обиди от следващите ми думи, по-добре да не продължава да чете…

Да започнем с тишината. Тя е изключително важна, докато гледаме театър. Естествено, не казвам, че не можем да си комуникираме и обсъждаме постановката, но не е прилично това да се случва на прекалено високи децибели.

Първо, защото дразни съседите по седалка и второ, и най-важно, защото разрушава концентрацията на артистите, които в същото време дават всичко от себе си, за да ви забавляват. Не забравяйте – прожекторите пречат на погледа им да ви фокусира, но ушите им улавят честотите на гласните струни. Сцената не е кино и звукът не е толкова силен, че да ви заглушава.

Продължаваме с най-често срещания проблем – телефоните. Абсолютно неуважително е да провеждаш телефонни разговори по време на спектакъл. За жалост съм попадала на такива случаи. Невъзмутимо и повече от един.

Все още не мога да си обясня и защо, след като винаги в началото на пиесата се предупреждава да изключим GSM апаратите си, все се намира някой, на когото ще му позвънят. Светът може да изкара и без вас за час-два. Няма да дойде Апокалипсис, така че, моля ви, не забравяйте да изключвате поне звука си.

Храната също не е добре приета в театралните сгради. Това е доста рядко срещано явление, но никога няма да забравя как преди няколко години цял клас малчугани, доведени от преподавател да гледат постановка, по текст, който тъкмо изучаваха в училище, дъвчеха необезпокоявано McDonalds и други бързи закуски.

И макар че останах изумена, още по-изумена бях от факта, че никой не им направи забележка. Учителката дори не си беше направила труда да ги предупреди предварително, че така не бива. Пак подчертавам, и натъртвам, това не е кино!

Също така, не е възпитано в театъра да се свири с уста. Последното е по-скоро актьорско суеверие, но се вярва, че ако свириш на сцената или в пространството около нея, публиката ще те отсвири на финала.

Точно затова и на ръкоплясканията при поклоните не свиркайте, както сме свикнали да правим на концерти, да речем. Като цяло, просташкото поведение е строго забранено. И обратното не е снобизъм, а елементарна култура, която без това е склонна към разпад.

И тъй като стигнахме до финала на спектакъла и обсъдихме аплодисментите, трябва да спомена, че е желателно публиката да се изправя на крака пред поклоните на артистите. Всъщност, подобен жест препоръчвам при което и да е сценично присъствие. Все пак става въпрос за живи организми.

Творци, които са тук и сега пред нас. Два часа са хвърляли пот, труд, нерви и безпокойство, да не говорим за огромна любов към зрителите и едно обикновено изправяне за минута или две, не коства кой знае какви усилия. Нека им покажем, че ги подкрепяме, защото го заслужават.

Моят апел е – ходете на театър, но не защото се превърна в мода, а защото наистина оценявате изкуството. И моля ви – изключвайте си телефоните!