Две специални прожекции ще се състоят в  Lucky Дом на кинотов за двама учители: Теодосий Теодосиев – учител по физика и Ваклуш Толев – учител по метафизика. Срещата между „физика и метафизика" ще се състои от 18:30 ч. на 24 юни с филма „Формулата на Тео" и на 25 юни с филма „Ваклуш".

Проявите са част от честванията на 100-годишнината от рождението на Ваклуш Толев. 

Теодосий Теодосиев казва: "Нека се върнем преди 2400 години, когато Аристотел е обиколил целия тогавашен цивилизован свят, събирал мъдрост от всякъде и написал две дебели книги. Едната се казва „Физика", това е философия на материалния свят. Другата е „Метафизика", това е философия на нематериалните неща. И след това в продължение на повече от 1000 години,  той добил такъв авторитет в целия цивилизован тогавашен свят, че са считали, че ако нещо не е казано от Аристотел, значи не може да бъде вярно. Такава е била тенденцията...

С Ваклуш сме имали много срещи. Ходи съм на лекциите му в Казанлък и в Софийския Университет, и на други места. Имаше голям интерес към нещата, които говореше. Защото в тоя свят на бездуховност да гониш такива високи идеали, това си е духовен подвиг. И това, което е най-забележителното при Ваклуш е, че той беше изключителен оптимист и философ. Философията му е необходима на всички времена – и сегашни, и бъдещи. Защото, за мен, съвременният човек затъва. От чиста прагматична гледна точка – разсъждаваме като интелигентни, мислещи хора. 

В диваческите времена един дивак е можел да победи двама-трима човека, хванат ли се четири-пет – не е можел да ги победи. Дойде време, когато един човек има възможност да унищожи целия свят. И ако не се обърне процесът, рано или късно по теория на вероятностите трябва да се роди гениотът – полугений-полуидиот, който да унищожи целия свят. Особено, както сега е властна идеологията на свръхотмъщението, която води до самоунищожение на света. И поради тази причина днес светът има крещяща нужда от духовни учители, които да обърнат тенденциите. 

Затова според мен светът днес има повече нужда от духовни учители като него, отколкото от учители по точни науки. Има неща, които са повече от всичките физики и математики, взети заедно. 

От прагматичната гледна точка на точните науки преди 2000 години Иисус Христос е направил най-голямото откритие в историята на морала – на злото се отговаря с добро. Светът две хиляди години по-късно още не си е научил урока. А Ваклуш прави още една стъпка като казва, че няма зло, а има нееволюирало добро, защото човекът е един бог в развитие. Според него това е един непрекъснат възход, една непрекъсната тенденция на развитие, на еволюция – от най-примитивното до това, което наричаме Бог. Значи това е една перспектива за човечеството, че в крайна сметка всичкото зло ще се трансформира в добро по пътя на еволюцията – постепенно, с много търпение, бавничко... 

За това се иска, разбира се, сила, да може човек да помогне на еволюцията. На еволюцията трябва да се помага. И Ваклуш Толев беше много силен, мощен в това отношение. Затова този филм наистина си струва и всеки цивилизован човек трябва да го види. Трябва да заведе детето си да види този филм. За да се поучи от една философия, която е точно обратна на онова, което уж цивилизованите хора имат като разбирания и са на път да съсипят целия свят. 

Алтернативата е изчезване на човечеството. Не на света, не на природата – природата пак ще се възстанови по някакъв начин. Но хората може да изчезнат, ако не приемат това оптимистично духовно учение, което има своя смисъл. И в това отношение Ваклуш беше наистина един духовен водач от сериозна величина. Човекът на светлата перспектива, а не тъмната страна на силата. И да се надяваме това да възтържествува рано или късно."