„Какво се случва, ако вземем „Ромео и Жулиета“ и изхвърлим скуката?“

Не – наистина! Вероятно Монтеките и Капулетите ще водят най-нелепата война, която сте виждали. Меркуцио ще изглежда доста странно, Бенволио ще се окаже пълен „въздух“. Дойката… едва ли ще я сбъркате, а граф Парис ще бъде леко гипсиран. И някак, въпреки всичко това, Шекспир ще остане Шекспир, дори ще се умножи.

Точно това предложи "Шекспир x 5" - постановката на театър "Hand", която завладя двора на „Малките конюшни“ в Пловдив в четвъртък вечер. Една от най-познатите истории в световната литература се прероди като шумен, хаотичен, смешен, понякога абсурден, но и изненадващо искрен спектакъл.

Само дни преди да отпътуват за Edinburgh Festival Fringe – най-големия фестивал за сценични изкуства в света, Ивоимир Игнатов – Кени и Здравка Христозова представиха пред пловдивската публика. Това бе последната им среща с родния град, преди "Шекспир x 5" да поеме към международната сцена.

Веднага след появата им на сцената те разказаха през телата си, че няма да оставят публиката на кротко място. И ако все пак някой все още се бе надявал, че ще види „Ромео и Жулиета“ в познат театрален прочит, Кени и Здравка побързаха да разсеят това очакване още с първите минути на спектакъла.

Двамата сякаш разтвориха страниците на Шекспир, разпиляха ги из сцената и започнаха да ги подреждат наново – със собствени изразни средства, езика на клоунадата, физическия театър, без нито за миг да изгубят същността на историята. Усещането бе, че нищо не е окончателно, а правилата могат да бъдат пренаписани по всяко време. Иначе суровата трагедия бе разказана по начин, който предполага да притежаваш смелост и дързост. 

Те безцеремонно лишиха героите от театралната им тежест. Вместо това ги превърнаха в условни образи – почти скици, сглобени от най-обикновени предмети. Актьорите, които изпълниха всички познати персонажи от пиесата, с лекота прескачаха от роля в роля, превръщайки собствените си тела, жестове и мимики в най-силния разказвач на вечерта.

Неочакваното и абсурдът танцуваха заедно с тях по сцената, така щото зрителят нямаше друг избор, освен да им се довери. Атмосферата беше заразна най-вече през смеха, който постепенно буташе бариера между актьорите и хората в публиката.

Именно тогава дойде моментът, който превърна спектакъла в преживяване. Хората вече не наблюдаваха случващото се отстрани, а и нямаха избор. Кени и Здравка умело ги отведоха вътре, за да ги сглобят заедно съществената част от „Румео и Жулиета“. Усмивките на зрителя се превърнаха в реплики, а всяка импровизация между актьори и публика пораждаше енергия, която със сигурност няма да бъде повторена по същия начин никъде другаде.

Но точно когато усещането за лекота беше завладяло всички, спектакълът рязко смени своята посока. Без предупреждение хуморът започна да отстъпва място на нещо далеч по-дълбоко. Общият смях заглъхна и на негово място се настани някаква особена тишина. Сякаш зрителят осъзна, че вече не се смее на случващото се на сцената, ами на самия себе си.

Абсурдът остана, за да се превърне в инструмент, чрез който изпълнението на Кени вече развиваше темата за свободата и страха, за съвременното изкуство и за склонността ни да ставаме странични наблюдатели в собствения си живот.

Най-голямата сила на „Шекспир x 5“ вероятно се крие именно в тази смела промяна, която е дълбоко втъкана в идеята на постановката.

След бурните аплаузи Ивоимир Игнатов – Кени и Здравка Христозова не се сбогуваха с публиката по обичайния начин, а поканиха зрителите да се приближат и да им оставят по една дума, която да вземат със себе си към Единбург. Заваляха послания за кураж, за вдъхновение и за вяра, че дръзкият им прочит на „Ромео и Жулиета“ ще намери своята публика в Шотландия.