от Руслан Йорданов

„Много приятели, които работят в железниците, смятат, че имам по-голям парк от този на БДЖ“, разказва Николай Анев. Дори и леко да преувеличават, скоро твърдението им ще стане истина – от години държавните железници съкраващат линиите, режат на скрап и разпродават техниката. В същото време Николай непрекъснато се сдобива с нови локомотиви и вагони. Вагоните в колекцията на пловдивския автомонтьор вече клонят към 500, а локомотивите са над петдесет.

Николай се е запалил по железопътния моделизъм на 7-годишна възраст и вече над 30 лета строи миниатюрни гари, линии, къщи и цели градчета, сред които тракат влакчетата. Макетите са умалени версии на вагоните и локомотивите в мащаб 1:120. Всичките са копия на машини, които се движат по релсите на Европа.

По правило запаленият по моделирането човек построява цялата инфраструктура и може да й се радва известно време. След това я разваля и започва отначало. Преди година Николай е започнал да изгражда нов град с шест железопътни гари. „Дотук съм свършил едва 5% от работата, ще са ми нужни още 3-4 години, за да приключа“, отбелязва той. Според изработения от него архитектурен план всеки влак трябва да обикаля 15 минути преди да стигне до отново до началната точка.

„Вижте – в тази къщичка живее една хубавица. Винаги когато влакът мине покрай нея, надува свирката. Това е обичай на машинистите – да подсвирнат, когато видят красива жена“, обяснява той. Човечетата в неговия град са високи 1 см. Има улици, зеленина, всякакви обществени и жилищни сгради, дори пожарна с няколко коли и екип пожарникари.

Вагоните и локомотивите са германско, австрийско, швейцарско, чешко и унгарско производство. „Най-интересни са товарните вагони – при тях имитацията е стопроцентова“, посочва автомонтьорът.

Той е успял да запали по екзотичното хоби и дъщеря си Валерия. „Напоследък майка й не дава да идва, защото било студено, но тя има голямо желание да участва. Понякога ме кара да нося вкъщи макети на сгради, които сглобява“, допълва той. По железопътния моделизъм се увлякъл и един съученик на Валерия – Златан, който също не пропуска случай да поиграе с миниатюрните влакчета.

Николай проектира градчетата и гарите по свой вкус. „Дъщеря ми ми казва: „Тате, ти пък нещо си сънувал тази нощ и сега отиваш да го направиш“, смее се той. Николай понякога пътува с влакове из Европа, за да усети на живо как возят уголемените копия на неговите мънички влакове.

Притежателят на една от най-големите колекции в България мечтае да открие Музей на железопътния моделизъм в Пловдив. „Единственото необходимо условие е някой да осигури голямо помещение с високи тавани и ще го направим. Към музея може да се учреди и ученически кръжок“, обяснява Николай Анев.

Хобито на влакчетата увлича все повече хора в страната, а в някои от европейските страни броят на колекционерите е значителен. След запалените фигурират дори солидни членове на обществото, мастити бизнесмени и политици. Този феномен идва да затвърди максимата: „Момчетата никога не порастват. Само цената на играчките им расте".