от Парашкева Иванова, TrafficNews.bg

Момичета и момчета от първите по рейтинг гимназии в Пловдив преди два месеца основаха Менторския съвет на Общество „Nota Bene“. Те са отличници с изявени таланти в различни области. Менторите се запознаха с кандидатурите на всички ученици, предложени за стипендии, а след това с тайно гласуване отсяха най-добрите.

81 младежи от 8 до 12 клас в пловдивските училища, всеки месец ще получават по 100 лева, за да развиват своите таланти. Математици, литератори, певци, танцьори, фотографи и други творци вече са членове на „Nota Bene“.В поредица от статии PlovdivTime.bg  и TrafficNews.bg и ще представят менторите от училищната скамейка. Всеки от тях отговори на въпросите от предоставения им „лексикон”. 

- Представете се с няколко думи.

- Името ми е Силвия Богданова, ученичка съм в една от немските паралелки на Випуск 2017 на Езикова гимназия „Пловдив“.

- Хобита и интереси?

- Толкова чаровен и едновременно толкова неприятен за мен въпрос. Напоследък гледам да синтезирам хобитата си до минимум, но целта ми се оказва трудна за постигане. Имам наклонността да опитвам от всичко – по малко или по много преценявам в процес на действие. Обикновено рисувам, снимам, чета, наслаждавам се на хубава музика, а също обичам да разнообразявам ежедневието си с посещения на театрални постановки и всякакви други действия, които могат да се поставят под общия знаменател – изкуство.

Освен това имам склонността да се ангажирам със спонтанни пътувания, които често ме отвеждат далеч, винаги в добрия и най-субективен смисъл на думата, който можете да си представите. Не оставям спорта и чревоугодничеството на заден план – обичам да си угаждам с добра, здравословна храна, която ме мотивира допълнително да отида на корта за тонизираща тренировка по тенис.

- Любима книга, писател, филм, актьор, песен, музикант, картина, художник и сентенция.  Защо точно те? 

- „Happiness is not about more. It`s about less“. Не съм сигурна дали сентенцията има нужда от допълнително пояснение. Ако трябва да допълня нещо бих казала, че често, стремейки се към високите постижения, изпускаме най-значимото, а за мен това са именно простите неща, които ни карат да изпитваме щастие и любов – било то към приятел, към семейството или към себе си. 
А за книга, писател или филм, не бих желала да споделя мнение. За мен четивото и като цяло изкуството остават в личната и интимна сфера.

- Каква искате да станете след гимназията? 

- Завършвам тази учебна година, което наистина налага задаването на тези въпроси. Намерих компромисно решение за себе си като се спрях на специалност, комбинираща креативното и рационално мислене, изискваща познания в две противопоставящи се, но едновременно допълващи се една друга сфери – изкуство и математика – от двете сфери, които обичам, по много.

Мечтата ми е да бъда щастлива и тъй като вярвам, че с течение на времето дефиницията на думата „щастие“ ще се изменя за мен, не бих конкретизирала и ограничила пъстротата на тази красивата дума мечта.

- Текущи проекти, с които се занимавате?

- Към момента съм член на Общество „Nota Bene“, младежката организация „Z club Plovdiv“ към „Zonta“, Ученическия парламент към Езикова гимназия „Пловдив“, „Делта Те“ – училищния вестник. Проектите са много и разнообразни - всички те имат социална насоченост, насърчават по един или друг начин младежите да развиват потенциала си и да мислят в по-добра, изпълнена с възможности перспектива.

- Спомен от вашето детство или история за Пловдив, която ви е впечатлила? 

- Живея близо до Капана. Спомням си как изглеждаше пространството преди десетина години, когато бях хлапе в първи клас. Все приемах „Бижуленд“ като нещо невероятно и недостижимо. Единственият ми проблем тогава беше именно достигането до магазина за мъниста през объркващите малки улички.

Бях убедена, че никога няма да се науча да се ориентирам в тях и все спорех с бабите и лелите, които ме уверяваха в обратното, но въпреки това не се оказа толкова трудно. По-сложната част беше бягането от училищна занималня на „Благоев“, за да си купя цветни мъниста със спестените през седмицата петдесет стотинки.

Днес за сметка на това чарът на всяка уличка, магазинче и заведение в Капана ми е познат до болка, а за разходка из паветата 50 стотинки хич не са ми достатъчни. 

- Кои са основните проблеми пред развитието на младия човек в днешна България?

- Основният проблем на младия българин е липсата му на желание за развитие. Причините са многобройни. Може би мнозинството вярват, че реализирането на мечтите им в България е невъзможно и по тази причина не предприемат нищо, за да се развиват дори на личностно ниво.

Затова с целия екип на „Nota Bene“ се стремим да създадем Общество, което позволява на учениците да повярват в себе си и да видят, че красотата на мечтите им може да стане реалност и в България, и в Пловдив.

 - Как виждате ролята на Общество „Nota Bene“ в подкрепа на младите хора? 

Все повече ученици ще имат възможността да кандидатстват за стипендията от „Nota Bene“. Виждам формирания към момента екип на Обществото, които поставя едно много силно начало на организацията. Надявам се инициативата да продължава да добива популярност и да подкрепя все повече и повече младежи, които имат желание да се развиват себе си в едно все по-добро Общество.

- Занимава ли ви се с обществени проблеми? Какви каузи бихте подпомогнали и защитили?

- Разбира се! Винаги бих отделила от времето си за интересна кауза. Винаги съм защитавала твърдението, че си заслужава да дадем от себе си, за да бъдем в полза на обществото. Не спирам да вярвам, че заедно можем да постигнем повече и „Nota Bene“ е именно доказателство за това, че НИЕ МОЖЕМ.