Залесяване на Джендема през 1933 г. 

Тепетата са първопричината за основаването на Пловдив като град преди 6-8 хилядолетия. В началото на ХХ век те са подложени на тотално унищожение с добива на камък. За 25 години каменоломните заличили почти цялото Марково тепе, съкратили наполовина обема на Бунарджика и Джендем тепе. Ако бяха продължили работата си, единственото възвишение в Пловдив щеше да остане Трихълмието.  

През 1932 г. каменоломните дружества кандидатстват за нови 50-годишни концесии за добив. Пред заплахата от ликвидация на забележителните хълмове се изправят кметът Божидар Здравков, общинските съветници в Пловдив и градската общественост. Битката срещу колосалните частни интереси на каменарската индустрия продължава с години и е описана от кмета Здравков в неговите спомени:

Единственият начин да противодействаме на каменоломните беше да внесем обществен елемент към протеста срещу новата концесия.

Още през 1924 г. има решение на Общинския съвет за „немедленно залесяване на тепетата и превръщането им в паркове. Пред интересите на културата, хигиената и здравето на пловдивските граждани тези на неколцина частни акционери трябва да паднат.

Този аргумент изигра своята роля и още през лятото на 1932 г. подготвителната работа започна. Прокарахме водопровод, подготвихме посадъчен материал, направихме къщичката на пазача, а през април и март 1933 г. целият Бунарджик беше залесен.

Това ми даде основания да отстоявам правата и интересите на гражданите и за останалите тепета. Общинският съвет на свое заседание от 25 юли 1933 г. единодушно взе решение да се закрият всички кариери по тепетата и те да се залесят.

Не се ограничихме със залесяването само на тепетата. Водени от идеята, че повечето растителност ще подобри климата на града, ще намали летните горещини, ние се насочихме към масово облагородяване в и извън града, улиците и булевардите.     

За тази цел ликвидирахме и тухларниците из градските мери и засегнахме и друго съсловие освен каменарското, което също трябваше да си търси препитание другаде.

Всичко годно за залесяване по хълмове и улици със съдействие на войската беше засадено. През 1933-34 г. се залеси северозападната част на Бунарджика. Всяко местенце на Сахат тепе също беше залесено. Дърветата по западния и северния склон на Небет тепе – и те са от този период.

Въпреки първоначалните успехи на пловдивчани, каменарските босове се окопитват и отвръщат на удара. Как продължава борбата за спасяването на тепетата на Пловдив ще прочетете в следващата част.