Борбата за свобода никога не е била прерогатив само на мъжете. По един или друг начин, жените на България също са участвали в Национално-освободителните борби, независимо дали са предпочели да шият знамена или се грижат за ранените войници на фронта. Не са липсвали и такива, които са слагали пушка на рамо и са се включвали в бойните редици. Историята помни имената на хиляди мъже герои били се храбро за свободата на България.

Традиционно на 3-ти март пловдивчани изкачват Бунарджика, за да отбележат годишнината от Освобождението. Мъже, облечени в опълченски одежди, повеждат превърналия в традиционен "Поход към свободата", следвани от жени и деца в носии. Почти всяка година в строя се отличават и една-две жени, облечени като опълченки. 

Имало ли е обаче жени в редиците на опълченците?

В хрониките е останало името на Йонка Маркова, постъпила в бойните редици под името Иван Марков. Йона е родом от Кула и напуска своя съпруг, за да облече униформа. Тя взима участие в боевете при Трън, Сливница, Цариброд и Пирот. Има сведения, че е участвала и в битката на връх Шипка, а лично Александър Батенберг я награждава с орден за храброст след войната. Военният деец Йордан Венедиков пише за нея: "...доброволци от разни градове вече се бяха упътили към София. Видинският комитет бе един от първите в това отношение. Той бе стъкмил чета от 125 души, между които имаше черногорци и други славяни. Между тях беше и прочутата по своята войнственост жена Иванка".

Йонка се включва също в Сръбско-българската война, Илинденско-преображенското въстание и Балканската война. След техния край се установява в София. Има сведения, че се е омъжила повторно. Казват и че тя е една от първите жени, осмелили се да носят панталон из софийските улици.  Наградена е с орден „За храброст“ от княз Александър Батемберг, добавен към Георгиевския кръст от Руско-турската война. За участието си в защита на българската държава Йонка получава пенсия. Умира през 1921 г. Нейното име носи детската градина в Бойница, където преди няколко месеца беше открита и паметна плоча на Йонка Маркова. На нея тя е изобразена с мъжката си униформа, с която се е сражавала в няколко войни.

За пръв път името на Йонка се споменава в статия на немскоезично издание. Австрийски журналист разказва за срещата си след освобождението си. Според разказа му, Йонка пристъпвала като ветеран и разказала как през 1877 година се преоблякла като мъж и помогнала защитата на Шипченския проход. Нейният мъж се разделил с нея заради решението ѝ. Оттогава Йона обличала само мъжки дрехи. 

Когато избухва Руско-турската война, Маркова е едва 20-годишна. Някои твърдят, че е единствената жена в редиците на опълченците. Има обаче сведения, че това не е така. В една от своите книги изследователят Георги Туртуриков описва подвизите на Райна от Казанлък, Марица, Бойка и други жени, включили се в опълченските дружини. Броят на жените, били се за свободата на България, обаче, едва ли някога ще бъде известен. 

Съвременните опълченки

Жени "опълченки" маршируват гордо, рамо до рамо с мъжете, в редиците на комитет "Родолюбие", почти всяка година. Облечени с мъжки дрехи и нарамили пушки, момичетата се изкачват до върха на Бунарджика, за да отдадат почит на героите. Според Сава Куфаров, който е дългогодишен участник във въстановките, не една жена се е включила в опълченските редици, но сведения за техния точен брой трудно могат да бъдат открити. 

"За първите 6 отряда, сформирани извън България, не съм попадал на никаква информация да е имало женско присъствие. Следяли са ги изключително строго. Жени са участвали, имало е и горе на Шипка, но те не са официално в редовете на опълчението", твърди Сава. Неговата съпруга Лиана също е участвала във честванията, облечена в униформа, през изминалите години. Цялото семейство Куфарови е увлечено от страстта към реинакмънта. Според Сава, това се дължи на "семейна обремененост" - неговият прадядо също е бил в опълченец.

За поредна година в Пловдив ще сведе глава пред героите, загинали в национално-освободителните борби.