от Добринка Димова 

Легенди за десетки заровени съкровища привличат златотърсачи край Пловдив. Златни колесници и монети от тракийско време, скъпоценности, задигнати от хайдути, и делви с бижута на преселници от Тракия и Македония разпалват въображението на иманярите. Картите на имането, заровени в пещерите, се търгуват по десетки хиляди левове на черно. Пещери и могили в областта отдавна са претършувани. Легендите за несметни богатства обаче примамват млади и стари да копаят отново и отново, често дори с риск за живота си. Последният случай бе само преди два месеца. Баща и син иманяри от Пловдив бяха намерени почти задушени в пещера в района над Храбрино, в търсене на митичното съкровище на Вълчан войвода. В поредица от материали PlovdivTime.bg ще ви разкаже легендите. Доколко обаче са достоверни – преценете сами.

Злато, по-ценно от това в Древна Троя, се крие в земята край Карлово. Сравнението не е местна легенда, а бе използвано от авторитетното издание „Гардиън”, след като през 2004 г. край Дъбене бе открито изумително съкровище с 15 000 златни накита. В същия дух бе и публикацията на „Индипендънт”. Руският информационен сайт News.ru също публикува обширен репортаж, в който спомена, че съкровището е по-старо от находките на Хайнрих Шлиман в Троя. Известният британки учен д-р Зоша Алчибалд коментира, че съкровището е от международно значение и то ще промени представите за връзките между Азия и Европа през бронзовата епоха.

Откриването на съкровището става съвсем случайно. През късната пролет на 2004 г. двама млади археолози от НИМ влизат за цигари в магазинче в центъра на Сопот. Единият вижда странен наниз върху шията на продавачката. Халкичките напомнят за нещо древно, чието място е в музея, но същевременно са изработени изключително фино и са от висококаратово злато. Оказва се, че мъжът на продавачката е тракторист, открил предметите при оран в землището на село Дъбене. Човекът охотно показва мястото и само след няколко седмици проучванията започват.  

До 2007 г. са извършени мащабни разкопки на терен с площ от 81 декара. Под ръководството на младия археолог Мартин Христов са открити 15 000 златни елемента: мъниста, халкички от огърлици, обеци, спирали, фиби и малки амулети. Най-големият предмет е открития през 2006 златно – платинен кинжал, чийто връх бил отрязан и равно заточен. Златото е от 18 до 23 карата. Особено впечатлява изключително високата технология на изработката. Тя по нищо не отстъпва на работата на съвременните бижутери, разполагащи с най-фини прибори и оптика. За специалистите е непонятно как древните са постигнали такава фина обработка без лупа. С обикновен микроскоп дори не се вижда къде е запоено златото.

Главната стойност на съкровището не е в бройката на накитите, а в тяхната възраст - около 3200 г. пр. Хр., категорични са учените. Реално то представлява третото най-старо обработено злато в света след златните съкровища, открити във Варненския халколитен некропол и в Хотница.

Според учените големият брой на златните предмети край Дъбене показва, че жълтият метал е добиван и обработван у нас, а не в Троя. А районът наоколо е бил истински античен Клондайк. Преди около 5000 години преди Христа в долината между днешното село Дъбене и река Стряма пък се е намирало огромно обредно поле, в което са били полагани дарове към Великата богиня майка. Ритуалът се е повтарял с абсолютна точност в продължение на повече от 2000 години. Сменяли са се само предметите, които древните дарявали на своите богове. Те полагали керамични съдове и други предмети в малки ями, дълбоки около 45-50 сантиметра. След това пръскали върху тях златни мъниста или цели накити. Отгоре нареждали малки обли камъни и засипвали с пръст.

Все още не е ясно дали са открити всички златни предмети. Периодично иманяри разкопават могилите край Карлово, а според легендата в недрата на земята има още стотици огърлици, обеци и амулети от чисто злато.