Какво се случва с намерената в Епископската базилика глава на градската богиня на Филипопол Тюхе? Има ли престъпление, а разследване? Предприети ли са действия за предотвратяване на подобни неприятни и меко казано компрометиращи случаи от страна на компетентните органи в лицето на Министерство на културата?

ПРЕДИ ОТКРИТИЕТО И СЛЕД ТОВА

За хронологията на превърналата се в скандал археологическа находка се обърнахме към директора на РАМ-Пловдив доц. Костадин Кисьов, който след емоционалната пресконференция и обявяването на новината, проследи събитията в годините назад:

„Реализацията на консервационно-реставрационните дейности на Епископската базилика и мозаечните подове беше извършена като поръчка възложена и финансирана от фондация „Америка за България“ на частната фондация на Елена Кантарева, като в случая става въпрос за дейности свързани с обект публична държавна собственост.

През последните седмици Елена Кантарева тиражира откровени лъжи и манипулации в медиите. Направи ми впечатление, че лансира различни тези и не е ясно коя от тях е вярна. В някои публикации казва, че не е знаела за наличието на мраморната антична глава, като обяснява, че това бил мраморен елемент  или артефакт. Той се бил показал върху повърхността на експонирания в момента пласт мозайка и археолозите знаели за него. В други публични изявления твърди, че  тази глава била открита още през2015 г. и археолозите пак знаели за нейното съществуване.

Елена Кесякова и Жени Танкова – научни ръководители на разкопките на Епископската базилика категорично опровергаха  тези твърдения и ги нарекоха  откровена лъжа. Заедно с тях в разкопките в периода 2015-2019 г.  участваха всекидневно още около 10 археолози, както и реставратор от РАМ-Пловдив. В техните годишни отчети пред Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките и в предадената документация в Националния институт за недвижимо културно наследство никъде няма информация за откриването и наличието на мраморна глава на градската богиня. Ако по време на разкопките върху повърхността на мозаечния под се е показвал мраморен артефакт,  археолозите щяха да са го документирали, разкрили и проучили. Тези обстоятелства бяха посочени и в официалната декларация изпратена до всички пловдивски медии от целия археологически екип, чиято заслуга е проучването на базиликата.

Междувременно, след проверката през април тази година аз разговарях първо с Милица Илиева, реставратор в музея, която почти две години работи по реставрацията на мозайките, както и с реставратора Стоян Учкунов, който е един от основните реставратори на мозайките на този обект още от неговото откриване през 80-те години до финалните дейности през 2020 г. като част от екипа на Елена Кантарева-Дечева.

Те останаха учудени и отрекоха въобще да е откривана такава глава и на какъвто и да е мраморен елемент, който се показвал от пода. Съвсем естествено, ако се открие нещо по време на разкопките, археолозите щяха да го извадят, защото такъв е законът, а и от любопитство.

В някои медии се тиражира и трета версия, според която главата е открита от Любомир Мерджанов, археолог в музея, на 16 април 2024 г. в деня на проверката от Главна дирекция „Инспекторат за опазването на културното наследство” и Криминална полиция и никой от Общинския институт „Старинен Пловдив” не знае за нея.

Накрая г-жа Кантарева обяви, че тази глава е била известна и виждана от зам.-кмета на Пловдив, зам.-министъра и  председателя на фондация „Америка за България” още през 2021 г.  и така признава, че такава глава е открита още тогава.

Тук веднага възниква въпросът служебните лица, отговарящи за изпълнението на Закона за културно наследство и опазване на археологическите паметници, както и председателят на фондация „Америка за България”, виждали  ли се тази глава наистина? И ако са я виждали - в оригинал ли са я виждали, на място в базиликата или на снимки, показвани от някой от служителите на „Старинен Пловдив”? Възниква и въпросът  кой друг от Министерство на културата знае за тази глава, защото  г-жа Кантерева в свои медийни изяви казва, че е информирала и Министерство на културата?

Остава неясен и въпросът защо след откриването на главата от служител на ОИ „Старинен Пловдив“ по време на разрушаване на хоросановата подложка на мозаечния под, не са изпълнени изискванията на Закона за културно наследство в 7-дневен срок да бъде информиран музеят или научният ръководител на разкопките.

И все пак трябва да подчертая, че в закона и наредбите към него никъде не е казано, че трябва да се информира заместник-кмет, заместник-министър, министър или пък фондация „Америка за България”. Посочени са музеят и археологът проучвател.  В същия закон е посочено и какви са задълженията на директора на музея в такива случаи. Ако твърденията на директора на „Старинен Пловдив”  са верни, излиза, че няколко човека знаят за откриването на тази глава, но не и Археологическият музей, както е по закон, за да предприеме необходимите законови процедури.

За да се спре със спекулациите и опитите за манипулации в медиите, ще ви кажа информацията, която мога да споделя публично на този етап.  Извършената проверка през месец април тази година беше организирана и проведена без да се знае от Община Пловдив, МК, ОИ „Старинен Пловдив“ и служители на музея, тъй като получената информация и сигнали бяха от бивши служители на ОИ „Старинен Пловдив“ и външни лица, относно открити антични предмети с висока стойност в базиликата.

При извършването на внезапната проверка в базиликата на 15 април 2024 г. от Главна Дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство на културата, представител на сектор "Престъпления против собствеността и културно-историческите ценности" към Главна дирекция „Национална полиция” и археолог от Националния исторически музей в София, г-жа Кантарева и реставратора в базиликата Станчев, отричат да е намирана мраморна глава в базиликата.

Проверяващите съгласно получените сигнали, премахват една от информационните табели и отдолу се открива разбит сектор от хоросановата подложка на мозайката, която видно е била възстановена след нейното разбиване. Колегата археолог от НИМ отстранява фрагментите и под тях  се показва мраморен предмет, за който Елена Кантарева обяснява, че е „архитектурен елемент, известен от по-рано”. Това е една от основните версии, които тя лансира в медиите.

На въпрос намирани ли са монети при извършените незаконни интервенции върху хоросановите подложки от реставратора, които са констатирани при проверките през 2021 и 2024 г., отговорътсъщо е отрицателен.

Проверяващите извършват проверка на видеонаблюдението в сградата покриваща базиликата и се установява, че достъп до камерите имат само директорът и реставраторът на ОИ „Старинен Пловдив”, а старите записи не се пазят. Тоест не може да се види на камерите какво се е случило в базиликата назад във времето.След това проверяващите напускат базиликата и провеждат разговори персонално с лицата, които са подали информацията за откриването на антични предмети при разрушаването и демонтирането на сектори от хоросановите подложки без присъствието на археолог, което по същество е извършване на незаконни разкопки.

След  проведените персонални разговори с информаторите и получената от тях информация, на другия ден - 16 април 2024 г.,проверяващите се върнаха без предупреждение в базиликата за нова проверка. По тяхно искане изпратих Любомир Мерджанов и Любомир Паракосов, археолози в музея. Мерджанов извърши разчистване на пръстта около така наречения „мраморен архитектурен елемент“, а Паракосов, засне всичко случващо се. Архитектурният елемент се оказва изящно изработена мраморна женска глава, каквато никой пловдивски археолог, включително и аз, до този момент не е виждал.

Не зададен въпрос към Елена Кантарева, защо вчера е казала друго, тя признава, че е откривана глава и тя е известна. След приключването на проверката ГД „ИОКН“ към Министерство на културата подава сигнал в Окръжна прокуратура-Пловдив.

Научният ръководител на разкопките на базиликата Жени Танкова разбра за наличието на тая глава след извършената проверка през април 2024 г., а другият научен ръководител н.с. Елена Кесякова разбра, че е открита такава глава в базиликата в деня на пресконференцията в музея.

Тук остават няколко неизяснени обстоятелства.  На своя глава или по нареждане реставраторът Димитър Станчов или други реставратори от ОИ „Старинен Пловдив“ са демонтирали сектори от хоросановата подложка с цел търсене на по-ранен мозаечен под на базиликата. От проверката се установява, че има разрушения целостта на хоросановата подложка и в други сектори. Дали нещо е намирано в тези подложки или не, никой не може да каже. Всеки средно образован археолог знае, че точно в хоросановите подложки на мозаечните, керамични или други видове подове се откриват най-ценните археологически находки датиращи строителните нива и хронологията на дадения обект.

Защо след като главата е била открита от реставратора назначен в базиликата, за да поддържа мозайките,  не е информиран музеят или научният ръководител, а главата е заровена обратно и прикрита с демонтираните фрагменти от хоросановата подложка, като местото е прикрито допълнително с метална информационна табела?

Остава неясен въпросът, защо и поради какви причини след като през 2021 година инспекторите констатират незаконни намеси в целостта на мозайките и хоросановите подложки без присъствието на археолог, както е по Закона за културно наследство, тези дейности са продължили и се констатират нови през април 2024 година”, задава въпроси директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов.

ЗА ГЛАВАТА НА ЕДНА ФОНДАЦИЯ

Всъщност напрежението около Епископската базилика на Филипопол не е от вчера и не е плод на междуличностни конфликти – версия, която удобно се лансира в публичното пространство. Тя стартира още с разкопките по разкриването на археологическия паметник през 2015 г.  Именно в този период фондация „Америка за България” излиза от ролята си на меценат и влиза в кожата на контролиращ инвеститор и възложител.  Всякакви опити на археолога проучвател да наложи своята методика на работа и да изпълни най-добрите практики при проучванията са потушени. Именно затова Елена Кесякова, която към онзи момент държи правата за проучванията, се оттегля. Не желае да работи в ситуация, в която решенията на терен не зависят от нея. Така Жени Танкова поема обекта. Тя също се опитва да наложи волята си и да бъде разкрит древният храм под базиликата, но успява дотолкова, че археолозите правят частични проучвания в зони, където не се налага демонтаж на мозайките. 

Някои ще скочат – трябва ли позицията на археолозите да е меродавна? Първо, според българското законодателство археолога е водещ и ръководещ целият процес на проучване,  а реставрацията е само част от този процес. Международните консултанти по кандидатстване за вписване в листата на световното културно наследство към ЮНЕСКО, дошли в Пловдив по покана на арх. Милена Крачанова, също са категорични. Проучванията трябва да продължат до разкриването на по-стария храм под базиликата и концепцията за кандидатстване да се фокусира върху култовата роля на мястото – в зоната има действащи Католическа и Православна църкви, Малка и Епископска базилики. Представителят на ЮНЕСКО подчертава, че уникалността на обекта е именно наличието на езически храм, не толкова базиликата и мозайките, каквито са известни много по света.

Дали заради пари, или заради твърдото решение, че мозайките са безспорната перла в короната, това могат да разкрият само идеолозите на целия проект.

Практиката и наредбите за археологически разкопки при многопластови обекти като Епископската базилика, която е на няколко строителни нива, е ясна – стига се до чист стерилен пласт, като се проучват частично или изцяло долните по-ранни структури.

Неслучайно членовете на  приемателната комисия през 2020 . проф. Венцислав Динчев от Националния археологически институт с музей към БАН и археологът Марио Филипов от НИНКН  до последно отказват да подпишат протокола с настояване да се допроучи обектът.

Всички обаче бързат – и Америка за България, и Министерство на културата. Точката е сложена и се пристъпва към реализацията на обекта в днешния му вид.

Фондацията, макар и да е наясно с ролята си в целия скандал, за съжаление, нагнетява напрежението на няколко пъти с декларациите си в защита на Елена Кантарева и с внушения спрямо Археологическия музей, независимо, че съгласно чл.12 от ЗКН и Постановленията на Министерския съвет определят археологическия музей да стопанисва тези обекти. Явно и това е причината госпожа Кантарева да се чувствува над закона.

РОЛЯТА НА ПЛОВДИВ

Каква е съпричастността на местната власт към скандала „Тюхе”? Отговорът е много простичък и се крие в документите.  Документи, базирани не на емоционални аргументи дали някой е по-хубав, по-симпатичен, по-приятел, а на ЗАКОНА.

Именно по силата на тези закони – в случая ЗКН, държавата в лицето на Министерски съвет предоставя за управление на Община Пловдив част от имот – публична държавна собственост и единична археологическа недвижима културна ценност „Епископска базилика на Филипопол” с решение №166 от 25 февруари 2021 г. 

В решението пише: „Дейностите, свързани с опазване на културната ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Регионалния археологически музей - Пловдив. Договорът между Министерство на културата и Общината е сключен на 29 март 2021 г. 

На 9 юни 2021 г. с решение №148 на Общински съвет-Пловдив е приет Правилник за изменение и допълнение на Правилник за устройството на Общински институт „Старинен Пловдив” и със специално приложение им е  предоставено управлението на  Базиликата. 

Това се случва в противоречие със Закона за културното наследство и решението на Министерски съвет. Да вметнем – закононарушението  важи и за други обекти в града като Малката базилика, Античния театър, Римския форум, късноантичната сграда „Ирини”. Тогавашният кмет дори коментира решението на Министерски съвет с думите, че е станала грешка и Старинен Пловдив ще управлява обекта.

За да се замете проблема,  на 20 май 2021 г. Общината сключва договор с Археологическия музей и възлага на екипа дейности, свързани с „опазването и представянето на единичната археологическа недвижима културна ценност „Епископска базилика на Филипопол”, като извършва наблюдение и контрол над извършените консервационно-реставрационни дейности на недвижимата културна ценност”.

А СЕГА НАКЪДЕ?

„След тригодишни разправии и откази на Общински институт „Старинен Пловдив” да изпълнява законите, Министерство на културата вече писмено задължи директора  първо да изготвя проекти за консервационно-реставрационните поддържащи дейности в базиликата и другите археологически обекти и, второ, те бъдат предварително съгласувани с музея”, казва директорът на РАМ Костадин Кисьов.

Намирането на главата на Тюхе – градската богиня на Филипопол, доказва, че в науката неслучайно има методика и процедури и най-добрите резултати идват със спазването им. След ценната находка за всички археолози остава големият въпрос какви тайни крие още храмът под мозайките в Голямата базилика. Ако се позовем на откритата глава, то те определено са големи и интересни. Не на последно място – важни за историята на града.

Специалистите са единодушни - по-древният  храм е разрушен и неговите архитектурни елементи са преизползвани като строителен материал (сполии).

ЮНЕСКО – БЛЯН ИЛИ РЕАЛНОСТ?

Серийният обект "Bishop's Basilica and Late-Antique Mosaics of Philippopolis, Roman Province of Thrace" е заведен под номер 6287 на 29 януари 2018 г.

Важна част от придвижването му в процедурата е създаване на редица документи, между които и План за защита и управление на недвижимата културна ценност.

Заданието за изготвянето на такъв трябва да бъде написано от екипа на Общинския институт "Старинен Пловдив", на когото е предоставено управлението. Такова обаче няма. Освен това в апликационната форма която е приложена за вписване в индикативната листа, няма никаква информация за наличието на останки от тракийския храм под базиликата, който прави обекта уникален – един от 10 те критерия при определянето стойността на обекта.

Така - на практика, движение по кандидатурата на серийния обект няма.

Дано и съдбата на този престижен за древната история на Пловдив и България обект не последва съдбата на чакащия в листата от 2004 г. -“Стар град на Пловдив“, където също няма нищо предприето на практика.