За 147 години от Априлското въстание: Войводите положиха клетва и пушките гръмнаха
„Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците! Ако вие, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример”. Думи от кървавото писмо на Тодор Каблешков бяха кулминацията във възстановката „Пиянството на един народ” на комитет „Родолюбие” по повод 147-годишнината от избухването на Априлското въстание. После въстаниците се заклеха пред знамето, пушките запукаха, извадиха сабите.
Възстановката бе част от днешната мащабно шествие и поклонение пред знакови паметници, свързани с едно от най-епичните събития в българската история.
Колоната с ученици от ОУ „Душо Хаджидеков”, ОУ „Васил Петлешков”, ТЕТ-а и представители на комитет „Родолюбие” потегли от пл. „Съединение”, а първото място, на което участниците се спряха, бе пред паметната плоча на мястото на затвора Таш капия.
„В него са вътворявани всички арестувани след въстанието – най-вече жени, деца. Условията са били изключително тежки. На 8 юни първите осъдени губят живота си. Задържаните са били толкова много, че в затвори са превръщани съседни ханове и храмове. За това, което се е случвало, първи надига глас княз Церетелев, после и Скайлер вижда и разказва за зверствата. Сред задържаните са Христо Г. Данов, Йоаким Груев, Душо Хаджидеков. Нека не забравяме, че ако не беше 20 април 1876 г. нямаше да има 3 март 1878 г.”, каза директорът на Историческия музей Стоян Иванов. След словото му участниците в шествието поднесоха цветя и запазиха минута мълчание в знак на почит.
Втората церемония бе пред паметната плоча на бившата Узун чаршия, където Кочо Честеменски и братя Димитър и Петко Свещарови запалват дюкяните си, за да дадат началото на въстанието. Вълнуващи думи към децата отправи Марияна Мирчева, родственица на Свещарови.
„Тук сме с чувството на национална гордост, че помним. Помним саможертвата за свободата, която е изплатена с най-високата цена – кръвта на нашите предци. Паметниците не са на мъртъвците, а за нас – живите. Да възпресяват чувствата ни, да напомнят, че не трябва да забравяме великото дело на априлци”, каза тя.
После шествието се отправи към Цар Симеоновата градина. Първо бяха поднесени цветя пред паметника на Христо Ботев, а после настъпи кулминацията пред бюста на Васил Петлешков, където свое есе прочете 4-класникът от ОУ „Душо Хаджидеков” Антон, а децата от ОУ „Васил Петлешков” рецитираха „Отечество любезно” на Иван Вазов.
„На 20 април на света става ясно, че някъде на Балканите има народ, който е готов да жертва сбе си, за да е свободен. Става ясно и че именно тук са произнесени думите: „Ако спечеля , печеля за цял народ, ако загубя – губя само себе си” и „После отечеството си съм обичал най-много тебе”. Това са думи на Васил Левски и Христо Ботев. Сега стоим пред паметника на Васил Петлешков. Човекът, произнесъл думите „сам съм, други няма”. Човекът спасил съратниците си и загубил живота си, измъчван и изгорен. Поклон пред саможертвата на априлци”, каза директорът на Историческия музей Стоян Иванов.
Последва поднасяне на венци и минута мълчание в знак на почит пред героя. Финал на шествието постави възстановката.
Идеята е това събитие да е ежегодно. То се организира от Община Пловдив, Историческия музей и комитет „Родолюбие”.