Временна комисия ще преговаря за връщане на Панагюрското златно съкровище в Пловдив
Решение да бъде сформирана временна комисия към постоянната Комисия по култура и туризъм към Общинския съвет, която да се ангажира с подготвяне на стратегия по връщане на Панагюрското златно съкровище в Пловдив , бе взето на среща, организирана от гражданско сдружение „Браво Пловдив“. В нея са включиха представители на всички политически сили, представени в Общинския съвет на Пловдив, с изключение на „Съединени за Пловдив“ и ДПС. От ИТН предупредиха, че общинските им съветници имат ангажименти.
Очаквано, въпреки правната ѝ обосновка, декларацията, гласувана от Общински съвет-Пловдив, не бе посрещната радушно от представителите на Министерството на културата и от самия служебен министър Найден Тодоров, който в различни публични изяви твърди, че мястото на Панагюрското съкровище е в Националния исторически музей в София, тъй като той може да го презентира най-добре.
„Тази тема е пример как една кауза може да обедини хора с различни политически възгледи. Надяваме се добрият тон, който поддържаме да се пренесе и на национално ниво“, заяви Калин Милчев от БСП. Владимир Славенски от ПП ДБ допълни, че е от особена важност активността по темата да не спира и да се търси поле за преговори.
„Смятаме, че съкровището принадлежи на Пловдив, ползите за туризма в града ще бъдат огромни, но за съжаление нямаме адекватно отношение от управляващите. Отворени сме за обсъждане на стратегии, с които да се постигне желаното“, заяви Господин Апостолов от „Възраждане“.
Милчев предложи депутатите, избрани от Пловдив, да бъдат призовани да подкрепят желанието на гражданите, които са ги изпратили в парламента.
“Оттук можем да призовем депутатите да направят същото единение, независимо от политическия спектър, за да се постигне общата цел“, заяви Калин Милчев.
Веселин Маневски от ГЕРБ поиска експертиза на съкровището, преди да бъде върнато на Пловдив и опроверга твърденията на министъра на културата, че мястото на съкровището е в НИМ, като припомни, че точно НИМ е върнал оригинала на "История славянобългарска" на Зографския манастир на Атон, макар че Паисиевата история е един от най-ценните артефакти.
Председателят на сдружение „Браво, Пловдив“ Веселин Костов изтъкна, че общественото мнение се манипулира чрез неверни внушения, че Археологическият музей в Пловдив няма капацитет да съхранява и презентира съкровището.
С пълно единодушие бе прието и предложението на съветника от „Браво, Пловдив“ Борислав Инчев, който предложи на 6 септември – празника на града, Археологическият музей да бъде отворен свободно за граждани, а към министъра на културата да бъде отправена покана да се запознае с възможностите на музея.
Д-р Борислав Матеев от ПП ДБ, който е и член на Комисията по култура, заяви, че е планирана среща с директора на музея доц. Костадин Кисьов, на която той да изясни всички процеси, които предстоят да се случат. Съветниците също настояха разговорът с ръководството на НИМ да се води за всички артефакти, които са взети „под наем“ от Пловдив и в периспектива да се мисли за една мащабна експозиция, разкриващата богатото историческо минало на най-стария жив град в Европа.
Господин Апостолов за пореден път припомни няколко стари болки на пловдивчани – изложенията, които бяха преместени от Пловдив в София, липсата на голямо летище, въпреки далеч по-удобната локация на Пловдив и др.
Всички съветници изтъкнаха необходимостта от по-сериозен ангажимент от страна на кмета Костадин Димитров и зам.-кмета по култура Пламен Панов, тъй като преговорите със София трябва да се водят на ниво администрация. Двамата не присъстваха на срещата, макар че бяха поканени.
Веселин Костов направи паралел с Императорското съкровище, което привлича хиляди туристи във Виена.
„Панагюрското златно съкровище не е само съкровище. То е символ на тракийската култура по нашите земи. А Пловдив е бил един от големите центрове на Тракия в древността. Затова трябва да извървим заедно целия път, колкото и труден да е той и да си го върнем“, заяви той и припомни, че Пловдив спечели титлата "Европейска столица на културата" като София също бе сред претендентите.