Безценната неизвестна снимка на Васил Левски, открита в Османския архив на Истанбул, вероятно властите са го издирвали. Това предполагат Дора Чаушева, директор на НМ „Васил Левски” - Карлово и колегата й уредник в музея Виктор Комбов, който е направил откритието. 

Предположението им се основава на надписа на гърба с описание на Апостола. По думите на Чаушева и Камбов снимката е най-сходна с елипсовидния портрет на Левски, направен във фотоателие в Букурещ след заседание на Българския революционен централен комитет през май 1872 г. През този период националната освободителна борба се движи от два центъра – вътрешен и външен. Единият – в Букурещ, се ръководи от Любен Каравелов, а вторият, който е в поробена България – от Васил Левски. 

За да организират съвместната си дейност и да действат единно българските революционери се събират в Букурещ от 29 април до 4 май 1872 г. и провеждат общо събрание. Приемат нова програма и устав, озаглавен „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“. Той е изработен от Васил Левски и утвърждава изградената от него вътрешна революционна организация. 

Историците предполагат, че снимката на  Апостола на българската свобода е попаднала в ръцете на османските власти чрез агентурната им мрежа във Влашко и направо от фотографското ателие. На гърба, по думите на Дора Чаушева пише: "Със среден ръст, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единият му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си и очите му са големи и пъстри. Почти същото, с малко по-различен бих казала словоред, на 26-и октомври 1872-ра година, в един от разпитите си в Орхание, даскал Иван Лилов Фурнаджиев, член на Тетевенския комитет, дава това първо словестно описание пред турските власти, с което те вече разполагат по-нататък за неговото издирване“.

Тя допълни, че заедно със снимката са открити още Указ на БРЦК, Окръжно писмо и квитанции. Останалите намерени документи в момента се превеждат от османотурски и вероятно съдържат информация за Левски и революционната организация - предхождат залавянето на Апостола и се отнасят до следствието срещу други революционни дейци, след ареста на четата на Димитър Общи заради обира в Арабаконашкия проход. 

Любопитно е, че уредникът в Националния музей „Васил Левски“ Виктор Комбов отива в Истанбул, след като турски експерти известяват българските си колеги, че в Османския архив вероятно могат да се намерят още документи за Апостола. 

„Има какво да се търси в архивите в Турция, където още по-резултатна би била работата на български специалисти по османотурски, струва си да се рови и в архивите в Букурещ и Белград - откриват се нови неща за нашата история и в частност за Левски”, отбеляза Дора Чаушева.

Фотография: Дарик радио