Две дорийски колони ще бъдат вдигнати на оригиналното си ниво и още две ще бъдат маркирани на половина в Източните пропилеи на Античния форум. Разработката стъпва върху опита от анастилозата на агората в Милет. В голямата си част проектът ще спази автентичността на обектите, без да прибягва до бутафорни елементи, за да усили ефекта. Именно това отношение на проектантите, както и желанието им с различни средства да подчертаят четирите строителни периода, различните знакови елементи и деликатното присъствие на зеленината, която очертава обекта, накара мнозинството да изрази задоволството си от работата им. Специално художествено осветление ще прави археологията привлекателна и вечер, а чрез две прожекционни кабини ще има възможност за 3Dмапинг върху фасадата на Пощата.

В представянето участваха проектантите инж. Петър Рафаилов, арх. Венета Петкова, арх. Койчо Пенчев, арх. Иван Стоянов, инж. Данаил Цолов, л.арх. Ивайло Мизов, инж. Венцислав Стоянов, рест. Аглика Икономова и, археолозите: Светла Петрова, Доц. Д-р Иво Топалилов и Д-р Елена Кесякова. От страна на общината участие взеха Пламен Панов – заместник-кмет „Култура, археология и туризъм“ на община Пловдив и Георги Стаменов – кмет на район „Централен“.

Магазинните структури на Агората се реставрират и възстановяват във вида на първоначалната си консервация. Запазената стратиграфия се експонира и се изпълняват метални мостчета за достъп и наблюдение. 

"Впечатлена съм. Поздравявам ви за тази разработка. Тук в Пловдив имаме почти европейско отношение към археологията, защото имаме Античния театър и Римския стадион, които освен че са недвижими културни ценности са и активна част от живота на града. Важно е това да се случи на Античния форум - изток и запад. Струва ми се, че нещо трябва да се направи в тази посока, защото пловдивчани ще минат няколко пъти оттам, но след това на обекта ще има само туристи. Пак няма да е активна част от живота на града. Вместо зелена стена нопршмир, да се използват помещенията на Пощата, които са на нивото на археологията", коментира арх. Антоанета Топалова. Нейното мнение споделиха и други участници в обсъждането и бе припомнено, че преди много години е имало проект там да има кафене.

От екипа отговориха, че това е бил първият разговор на проектантския екип с общината, но се оказало, че поради частната собственост в сградата това е невъзможно.

"Именно затова е зелената стена. Тя има сепарираща функция - да скрие сградата на ниво археология. Иначе самата поща се вижда", поясниха от екипа.

Главният архитект на Пловдив Димитър Ахрянов похвали проектантите, че са се вслушали в препоръките на участниците в обсъждането на идейния проект през 2021 г. и че пространството се отваря и приобщава при към площада. После попита дали добре са разгледани ходовите линии в обекта и как е решена достъпността. После разкритикува, че растерът на настилката на площада е значително по-голям от стълбището, което въвежда посетителите откъм Градската градина. Проектантите отговориха, че от Общината е посочено, че не могат да бъдат отстранявани стъклените прегради, освен тези, които са предвидени към момента.

"Предвидени са рампи, има три пробива, през които посетителите ще имат достъп. След като ги отворим, ще променим потока на хората", отговориха от екипа. Опасения, че двете кабинки за прожектирането на 3D мапинга не са представени във визуализациите и не е ясно как ще стоят над обекта, изрази арх. Пламена Андонова.

Тя посочи, че липсата на рампа откъм Градската градина е грешка, но от екипа споделиха, че денивелацията е много голяма и така рампата ще навлезе много в археологията.

Обсъждането бе в Дома на културата.