При разглеждането на вехти фотографии от Пловдив остро се усеща липсата на една от ярките му забележителности, описвана от редица пътешественици през вековете.

Освен на снимките от началото на ХХ век, масивният кервансарай може да се види и върху платната на пловдивските художници и особено в творбите на Цанко Лавренов. Страноприемницата е построена в края на XIV век от Шахабедин паша, управник (бейлербей) на града.

Четириетажната сграда е обграждала просторен двор, където е имало заслони за добитъка и чешма с много чучури и корита. На тези чешми пътниците са поили уморените от препускане коне. Постройката е направена от дебели до два метра стени, изградени от камък и тухли.

Покривът е имал много куполи, покрити с оловни листове. Оттам идвало и названието му – „куршум” на турски означава „олово”. Интересно описание дава Евлия Челеби, посетил Пловдив през 1651 г.: „На портата на кервансарая, която е твърде голяма, винаги пази стража.

След вечерната молитва свири сигнал и тя се затваря. Стражата запалва кандилата и ляга до портата. Ако среднощ дойде гост, отварят му, приемат го вътре, поднасят му ядене, но навън не пускат никого”. На сутринта първо всички гости си проверявали багажа, и ако нищо не им липсвало, портите се отваряли и всеки поемал по пътя си.

Страноприемницата запада в края на XIX век и постепенно е занемарена най-вече заради препирни между многобройните собственици на хана. Започва да се руши, а голяма част от работата по унищожаването й свършва Голямото земетресение през 1928 г.

Две години по-късно въпреки силните обществени протести, общинарите в Пловдив решават да разчистят руините от Куршум хан и на негово място са построени градските Хали.

 Куршум хан – дворът. Картина на Цанко Лавренов от 1937 г.