Валентин Драгнев: Тютюневият град не може да стане като Капана
от Паулина Гегова
Спортен клуб „Тотал спорт” все още е един от успешно функциониращите складове в Тютюневия град. Валентин Драгнев взима пространството през 2003 година, когато е било под режим и част от ансамбъла на архитектурните паметници на културата. Сградата е защитена и не може да се пипа по фасадата, единственото наложено изискване от НИНКН е било да се вдигне в червен цвят. Самата постройка е от 1928 г., а интересен факт е, че грeдоред има само на тавана. Така, Валeнтин и екипът му запазват оригинала и преобразяват интериора в спортен център.
"Идеята ми дойде, когато живеех във Виена. Там играех скуош за здраве, а по това време в България тренираха главно професионални спортисти, борци и бодибилдъри. Именно тази липса ме накара да инвестирам в града, макар че ако можех да върна времето назад, едва ли бих се наел да повторя", обяснява Драгнев.
Когато полага основите на бизнеса си в градчето, цигарената фабрика все още е работела, а из целия квартал се е носел аромат на тютюн. През 2005 година складът срещу „Тотал спорт” е бил изваден от активите за продажба и там се намества верига магазини „Галеро”, които съвсем наскоро напуснаха помещението.
Според Валентин Драгнев в градчето има няколко сериозни проблема, които трябва да се решат възможно най-бързо.
Един от основните са собствениците на складове, които не са заинтересовани от съдбата им. Така наречените пасивни собственици, които нямат отношение към града, какво се случва с него, не са загрижени за нуждите на пловдивчани, нито гледат към 2019-а.
"Този тип собственици трябва много тежко да се притиснат от Общината, ако не за друго, то поне за поддръжка на фасадите. Много по-важни са инвеститорите, защото те са хората, които искат да вършат нещо. Най-добрият вариант е собствениците да са и инвеститори или да работят с тях в пълна симбиоза. Защото видяхме какво се случи. Едни незаинтересовани собственици продадоха имотите си на други, които имаха идеи, но те бяха спрени чисто инвестиционно.
Те искаха да събарят и възстановяват, а отгоре им забраниха и изискаха да запазят фасадите и да развият проекта, който са им одобрили. От това разминаване започна една безстопанственост, почнаха да падат фасади по тротоарите. Кметът нареди да се сложат тараби, те отнеха половината тротоарно пространство, хората се разбунтуваха. Всичко това доведе до естествения резултат – 20 август 2016 г., когато изгоряха четири склада", разказва Валентин Драгнев.
Той не отрича, че има и хора, които желаят да развиват собствеността си и са се постарали да я стопанисват професионално. Примери дава с "Пловдив БТ" АД, Владимир Ботушаров, сградата, в която се помещава „Чили”, собственика на бившия "Булгартабак" и други.
Втори сериозен проблем е пълната липса на обратна връзка с общината. Известно е, че 1 млн. евро от отпуснатите за 2017 година средства за ЕСК ще отидат за подобряването на инфраструктурата на Тютюневия град. Според собственика на "Тотал спорт" тези пари ще стигнат за леки поправки като обновяване на тротоари, улично осветление, пейки, кошчета за боклук.
Той посочи, че нощно време собствениците сами осветяват улиците, миналата зима от общинското предприятие „Чистота” не са дошли да се погрижат за снега, а той и работниците му са изчистили и посипали със сол собственоръчно. Отнело му е точно 52 дни и множество разговори с почти всички заместник-кметове, за да отвори пешеходен достъп от ул. „Екзарх Йосиф” по ул. „Иван Вазов” до клуба.
"Напълно разбираемо е защо „Галеро” напуснаха. Бизнесът ни беше напълно спрян от обстоятелствата и затварянето на отсечки, заради складовете на Кудоглу. Предложението зоната да се превърне в пешеходна може и да е много красиво, но трябва да сме наясно, че градчето няма как да стане като Капана. Трябва да има проходимост за хората. Творческият квартал е съставен от къси и тесни улици, къщите са малки, а тук говорим за голям диапазон от територия. Само нашата сграда е 3 500 кв.м., а има и още по-големи.
Всичко това изисква човекопоток с коли, които трябва да има къде да паркират, и то в близост до работещите складове", смята той. Според него трябва да се обособят определени места и да се превърнат в надземни паркинг хъбове, защото ако тръгне да се копае, на два метра дълбочина има огромно езеро. Не, че не може да се отводни, но първо ще излезе адски скъпо. Второ, трябва да се вземе под внимание забраната да се рушат стените, категоричен е още Владо.
Така излиза, че ако тръгне да се копае за подземен паркинг, това трябва да се случи покрай стените на сградите и да се слезе на 10 метра дълбочина, както беше по проект. Но ако стената е висока 15 метра, общо се получават 35 метра, 16 от които ще са пълни с вода. Синята зона също не е желана от жителите и работещите в квартала, много от които се притесняват, че превърне ли се районът в пешеходен, ще предизвика фалит и много напуснати пространства.
Като споменахме Капана, повдигна се и темата за превръщане на Тютюневия град в обособен квартал за изкуство и култура. Според Валентин Драгнев това не е възможно, защото както казахме по-горе, става въпрос за огромни постройки. Смята, че би било хубаво да се изгради една мултифункционална зала за изложби, концерти, представления и прочее, но не и културата да се наложи из целия квартал. Освен това сградите не са държавни, а частни, а едва ли има собственик, който би инвестирал толкова много пари в култура.
Друг елемент, на който трябва да се обърне внимание, е съвместното съществуване на старите сгради с новите, подвластни на модерното архитектурно влияние. Каквото и да се строи оттук нататък, тези две течения трябва да живеят в синхрон, а не да се отдалечават едно от друго, като зашита кръпка на скъсан панталон.
Истината е, че никой не се замисля да помогне на инвеститорите. "Например, могат да ни освободят от такса смет, защото нашият боклук е минимален. Тези спестени пари можем да вложим в нещо друго - в поддръжка на тротоарите или отводняване. И ние не искаме градчето да е в такова състояние, но за подобрението му трябва да има ясна комуникация между нас, Общината и общинската фондация "Пловдив 2019. Нужни са по-малко приказки и повече действия", заключава Валентин Драгнев.