„Родопа планина – в тази планина хората не подивяват, а дивите опитомява. Затова, който е стъпил в нея, не може да я забрави“, с тази фраза българският писател Николай Хайтов е запечатал магията на Родопите на лист хартия. Има още много какво да се каже и да се допълни, но истината е, че когато застанеш пред планината всички думи изчезват. И магията не е само в горите и ливадите, хълмовете и поточетата, а и в онези малки, сгушени родопски селца, където времето сякаш е спряло. Където живота почти е изчезнал, но въпреки това усещаш топлота. Днес ще ви заведем на „разходка“ именно из няколко такива селца.

Яврово – селото на Хайтов

Родното село на Николай Хайтов се намира само на 30 км от Пловдив в община Куклен.

В центъра е изградена и чешма, която е в памет на писателя. В района е имало селище още от времето на византийското владичество в периода 1018 – 1185 година.

Местните хора пък се хвалят, че в селото не е стъпвал турски крак по време на робството. В хижа Руен са изложени останки на взривения от иманяри през 1974 г. скален феномен „Главата“, който се е намирал близо до селото.

Борово и параклисът на върха на хълма

Борово е китно родопско село, което се намира по пътя  Асеновград - Кръстова гора на около 50 км от Пловдив. На най-високата точка над селото се извисява параклисът „Възнесение Господне“. 

Построен едва през 2006 г., на място тачено от древността, белият храм с червен покрив и камбанария е изцяло дело на местните жители – направен с доброволен труд и лични средства. Параклисът се намира само на 15 минути пеш от селото и е чудесно място за почивка, пикник или разходка. От хълма се разкрива и невероятна гледка към Родопите и селото.

Косово – толкова близо до Пловдив, а всъщност толкова далеч

Селото се намира на около 26 км от Пловдив, а отбивката за него е на пътя Асеновград-Смолян. Повечето къщи там са строени 19- ти век, а тези които са ремонтирани носят духа на възрожденската епоха. Няколко завоя след централния път, по който фучат колите, се озовавате на място, където минават не повече от 5 коли на ден, през деня се чуват хлопатарите на кравите, а вечер песента на щурците.

В Косово се кръстосват четири непресъхващи рекички, а цялото село е потънало в зеленина. Къщите са с покриви от плочник и сякаш са излезли от някоя приказка. А хората, които живеят там,  също не са далеч от приказните герои.

Косово е заселено през XVII в., а в края на XIX в там цари бурно строителство. По това време със средствата, припечелени от кираджийство, скотовъдство, земеделие и зидарство, местните хора строят големи и просторни къщи с високи дувари и резбовани тавани, изграждат павирани улици и мостове. В селото има общо 63 паметника на културата, 5 от които са с национално значение.  

Врата към Родопите

Ще намерите селото на 45 км от Пловдив. От Врата се открива невероятна гледка към Белинташ и Караджов камък. Скалният феномен Белинташ се намира на около половин час път пеша от селцето.

В населеното място живеят едва 4-5 постоянни жители, а по-голямата част от старите къщи са ремонтирани. Единственото нещо, което разваля красивата гледка е изоставен строеж, който е бил плануван за хотел, но така и не е завършен.

Райското кътче Белица

Белица е друго родопско селце, което се намира в района.  

Населеното място е  съвсем близо до Лъки – 10 км. Според местните легенди селото носи името на красива девойка - Белиша, която по времето на Османска власт е дала живота си, за да запази вярата си. 

Ако имате свободно време и искате да го посветите на Родопите, задължително трябва да посетите красивото село. От него започват и няколко екопътеки, а в местността може да видите уникални природни забележителности.

Солища – селото с най-малко микроби у нас

От село Солища пък се разкрива уникална гледка към връх Перелик. Намира се на 4 км от село Широка лъка, на 26 км от Смолян.

Местните разказват, че група от специалисти микробиолози са направили изследвания на въздуха в Солища и са установили, че тук има най-малко микроби на кубичен метър въздух. Една от природните забележителности на селото е прелестната, 300 годишна борова гора, която местните жители наричат "Черночето". Наименованието произлиза от думата 'чернок', която преведена от родопски диалект означава 'черен бор'.

Орехово – от тук започва и най-дългата екопътека у нас

В Орехово пък  ще намерите уникална местна кръчма, семейни хотелчета и вили под наем и няколко планински маршрута, по които може да видите два водопада, скален феномен, а можете да стигнете и до Гърция по най-дългата еко пътека у нас.

Тръгвате по пътя Пловдив – Смолян и като стигнете до Хвойна се отбивате на дясно, след 10 км е и крайната ви дестинация. Пътят е хубав, така че не се притеснявайте и карайте смело.

На мястото на селото в древността е съществувало древно римско селище. В края на IVв п. н. е. възникват първите селища по долината на река Чепеларска. От материалите открити при разкопките се установява че тогава тракийските племена са разработвали сребърните и медни руди, произвеждали са бронзови и сребърни накити.

За старинния произход на селището съдят и множеството намерени монети при обработване на нивите из околностите на Орехово. Най-старата запазена монета е от Iв от н.е, на която е изобразен Рематалк I – виден тракийски вожд.

Чала – селото на върха

Село Чала се намира  на 8 километра от Борино. Разположено  е в Западните Родопи. Името му произлиза от турската дума „чал” – висок планински връх с ливади за паша. В селото живеят около 200 души.

От околностите на селото се разкриват впечатляващи, панорамни гледки към  връх Свети Илия /Балабански камък/.  Съвсем близо са и Ягодинска пещера и Дяволски мост.

Възрожденският дух и Ковачевица

Няма как да пропуснем и възрожденското село Ковачевица. То се намира в Западните Родопи на 24 км от Гоце Делчев. Селото възниква след 1656 г. при опитите за помохамеданчване на българското население в Родопите, което в търсене на спасение се заселва в по-непристъпните части на планината.

Заради типичната си архитектура селото е обявено за исторически и архитектурен резерват. Характерните двуетажни и триетажни къщи с издадени горни етажи са построени през XVIII век. В приземния етаж на типичната ковачевска къща са били помещенията, в които са се отглеждали животните и се е складирала храната. На горния етаж са се намирали жилищните помещения.

Съвсем близо до Ковачевица се намира и село Лещен, което е популярна туристическа дестинация.