Преди 108 години на 12 март 1912 г. ученици от колежа „Св. Августин“ и Първа мъжка гимназия „Княз Александър I Батенберг“ решават да създадат свой клуб по футбол и учредяват „ХР. БОТЕВЪ – Футболно дружество“. Патронът на клуба е безсмъртният Христо Ботев. Най-старият оцелял до днес футболен клуб в страната.

Поради избухването на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни, дейността в клуба е прекъсната и чак през 1917 г. на Общо събрание се приема първият клубен устав, в който се определят и клубните цветове жълто и черно, а също и емблемата, частично копирана от „Рапид“ – Виена. Официалните мачове се провеждат на игрището на колежа „Св. Августин“, което е супер модерно за времето си със съблекални, официална ложа и трибуни. През 1924 г. се изгражда собствено игрище с официална трибуна, клубни помещения и затревен терен (днес „Т. Диев“).

Ръководството решава да постави монумент на клубния патрон Христо Ботев пред входа. Жури избира проекта на пловдивския скулптор Димо Вичев. Паметникът е официално открит на 2 юни 1927 г. с литургия и патриотичен ритуал. Почетният член на клуба и изтъкнат пловдивски общественик Недко Каблешков издава специална брошура, а на самото тържество държи пламенна реч. На церемонията присъстват лелята на Ботев и четника Иван Андонов, който прочувствено заявява: „Не случайността постави паметника на великия българин на това място.

Провидението е внушило на клубните членове да го вдигнат тук, запомнете това. През Априлското въстание, когато в Пловдив са докарани заловени въстаници, точно на това място османците ги избиват и то е напоено с толкова много българска кръв. Днес тук стои каменния лик на певеца за свобода и величав борец на милото ни Отечество. Нека неговия дух ви окрилява винаги в спортните битки за чест и слава на нашия град. Да живей България!“. През 1959 г. на мястото на старото игрище на „колежа“ по проект на арх. Антон Каравелов е построен нов. На 14 май 1961 г. в присъствието на министър-председателя Антон Югов, лентата е прерязана от ген. Добри Джуров.

Най-много публика стадион „Хр. Ботев“ събира на 27 февруари 1963 г. на мача на „Ботев“ с мадридския „Атлетико“ 1:1 за КНК – 45 000 зрители. Рекордът за посещаемост на мач на „Ботев“ и въобще на мач в Пловдив е 60 хил. зрители на стадион „ 9 септември“ на мача с „Барселона“ Испания при победата 1:0 на 30.09.1981 г.

ПАМЕТНИ МЕЖДУНАРОДНИ УСПЕХИ НА БОТЕВ: 1929 г., велика, сензационна победа с 5:4 над „Вундертима“ „Аустрия“, Виена, един от най-силните тимове в Европа и света в тези години, шампион на Австрия (австрийският футбол също е водещ в света) в който играе един от най-големите футболисти на своето време Синделар наричан „Моцарт на футбола“; 1956 г. Никола Ковачев-Тулата като футболист на Ботев в националният отбор печели бронзов медал от Олимпиадата в Мелбърн, Австралия; 1962 г. Динко Дерменджиев-Чико и Георги Аспарухов-Гунди са футболистите от Ботев в националния отбор на световното първенство в Чили. Гунди бележи единствения гол за България срещу Унгария.

Участие на Ботев като носител на купата на България в Европейския турнир за Купата на Носителите на Национални купи (КНК) и отбелязва блестящи победи над „Стяуа“, Букурещ с 5:1 в Пловдив и над „Шамрок Роувърс“, Ирландия с 4:0 в Дъблин, най-голяма победа на български отбор при гостуване, високи оценки за блестящата победа в медиите на острова: „Нашият отбор бе просто смачкан от талантите на „Ботев“, „Досега не сме виждали често, ако не е никога на нашият стадион „Далимаунт парк“ да играе по-добър отбор“, Няма защо да се сърдим на нашите футболисти, защото „Ботев“ Пловдив е един отбор от изключително впечатляваща класа“; 1963 г., Първо за България класиране на четвъртфинал в европейските клубни турнири и мач с „Атлетико“ Мадрид, Испания 1:1 (тогава носител на тази купа). Невероятен интерес към мача. Много авторитетно реми. За билети се дават цени много над номиналната им стойност, агнета, телета, бъчви с вино и ракия и всичко възможно за бартер. Срещата е с невиждана до тогава публика, преминаваща от центъра на града до стадиона през 3-5 кордона от милиция и военни. Преброени са 45 000 зрители при капацитет на стадиона 22 000 !!! Пълни освен седалките са 5 до 8 реда правостоящи над най-горният ред, както и седналите по цялата пистата до тъч линията и буквално в мрежите до вратите; 1966 г. Динко Дерменджиев-Чико (автор на най-бързият гол на първенството, с което печели специална награда) и Виден Апостолов са представителите на Ботев в Националния отбор на Световното първенство в Англия; 1968 г. В Европейския турнир на УЕФА Ботев печели авторитетна победа над „Реал“ Сарагоса с 3:1; 1970 г. Динко Дерменджиев-Чико и Георги Попов-Тумби са футболистите на Ботев в Националния отбор ня Световното първенство в Мексико (1970); 1972 г.

Ботев Печели Балканската клубна купа; 1974 г. Спас Джевизов е Европейски шампион за юноши с юношеския национален отбор; 1977 г. Четирима юноши на Ботев печелят сребърни медали и второ място в Европа с Националния отбор: Георги Славков-Бенкса, Костадин Костадинов, Атанас Маринов, Митко Аргиров; 1979 г. Отново юношите на Ботев Красимир Стоянов, Георги Тенев, Красимир Костов, Иван Михайлов и Благоя Блангев с националния отбор печелят второ място и сребърни медали в Европа; 1981 г. Ботев е финалист за балканската клубна купа. Георги Славков е носител на „Златната обувка“ на списание „Франс футбол“, Франция за голмайстор на Европа с 31 гола.

Като носител на купата на България, Ботев отново играе в Европейския турнир за КНК и постига една от най-славните и авторитетни победи в историята си срещу един от най-великите отбори в света Барселона с 1:0 с невероятна и много технична игра на младия отбор на „Канарчетата“; 1984 г. Отново участие в Европейския турнир за КНК като финалист за националната купа и отново записва забележителен успех като поваля на колене друг световен колос, европейски и световен клубен шампион Байерн Мюнхен с 2:0.

„Канарчетата“ правят невероятни пропуски, които спасяват гранда от погром; 1986 г. на световното първенство в Мексико (1986) участници с Националния отбор са Костадин Костадинов и Атанас Пашев; 1988 г. Международен футболен турнир за национални отбори в гр. Сиким Индия, „Ботев“ играе под името олимпийският отбор на България и печели първото място и голямата сребърна купа на гр. Сиким.

Финалът е България ОЛ. („Ботев“) – Полша ОЛ. 5:1. БОТЕВ В ПЪРВЕНСТВО НА БЪЛГАРИЯ: Шампион (1929, 1967). Вицешампион (1963, 1986). Бронзови медали 11 пъти през (1930, 1956,1961, 1981, 1983, 1985 1987, 1988, 1993, 1994, 1995). 2 пъти полуфиналист за Държавно първен¬ство (1937, 1943). ПАМЕТНИ МАЧОВЕ ЗА ПЪРВЕНСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ: 1962 г. Невероятна победа над „Левски“ в София с разгромното 6:1 и досега най-голяма загуба на „сините“ от наш и чужд отбор; 1965 г. с „Марек“ 9:0 с рекордните 5 гола на Д. Ненов и рекордна победа на „Ботев“; 1966 г. с ЦСКА 3:1 в София велик мач с изключително превъзходство красива, технична и много бърза игра. Публиката изпраща „Ботев“ с аплодисменти, а ЦСКА е на европейски полуфинал! 1986 г. с „Берое“ 8:1!!! Изключителен футбол. Паметен мач. „Ботев“ е почти без цялото си нападение (Костадинов, Стойнов Пехливанов). За първи път шампион е разбит със седем гола разлика в сезон в който печели титлата, може би рекорд и в света? Изключително красиви голове; 1988 г. с „Локомотив“ Пловдив 5:0 най-голяма разлика в мачовете м-ду двата отбора и рекордна победа над „Локомотив“.

ЦАРСКА КУПА: носител (1929). КУПА НА БЪЛГАРИЯ: носител (1962, 1981 и 2017) 10 пъти финалист (1947, 1956, 1963, 1964, 1984, 1991, 1993, 1995, 2014, 2019). Трети (1985). Единадесет пъти полуфиналист (1937, 1943, 1952, 1955, 1961, 1969, 1989, 1992, 2008, 2020). Трети за купата на България когато турнирът е трети по значимост (1981, 1982). Финалист за купата на Съветската армия когато турнирът е трети по значимост след учредяването на Купа на България (1990). Тези успехи го нареждат на 4-то място в България за всички времена след ЦСКА, Левски и Славия и най-успелият провинциален отбор. Детските и юношески формации на клуба печелят шампионските титли във всички възрастови групи. Треньори на отбора са били: Никола Щерев-Старика, Божидар Капустин, Георги Генов-Джогата, Васил Спасов-Валяка, Динко Дерменджиев-Чико, Иван Глухчев, Павел Панов, Николай Киров – Белия и др.

Забележителни футболисти защитавали цветовете на „Ботев“: ДИНКО ДЕРМЕНДЖИЕВ-ЧИКО, ГЕОРГИ АСПАРУХОВ-ГУНДИ, НИКОЛА ЩЕРЕВ-СТАРИКА капитан и треньор, Станчо Проданов-Зигото, КРУМ ЯНЕВ-ПАЛАКМАНА, Георги Кекеманов, Никола Ковачев-Тулата, Иван Вуцов, Димитър Йорданов-Кукуша, Димо Печеников, Иван Ранков, Спас Пашов, ХРИСТО ИЛИЕВ-ПАТРАТА, Александър Костов, Георги Чакъров, ИВАН СОТИРОВ-АЛБАНЕЦА, РАЙКО СТОЙНОВ, Иван Занев, Георги Найденов (вратар), Михаил Карушков (вратар), ГЕОРГИ ПОПОВ-ТУМБИ, ВИДЕН АПОСТОЛОВ, ИВАН ГЛУХЧЕВ, Стоичко Пешев, Георги Харалампиев-Ампето, Георги Разложки, Иван Кючуков, ДОБРИ НЕНОВ, Димитър Костадинов-Мики, Стоил Трънков, Атанас Гаръбски-Танка, Спас Джевизов, Георги Убинов-Графа, Христофор Маринов-Фори, Иван Задума, Петър Радков, Иван Притъргов, Вангел Делев, ПЕТЪР ЗЕХТИВСКИ-ЗИКО, АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (бащата на Георги Иванов-Гонзо), Митко Аргиров, Ангел Калбуров, Антон Милков, СЛАВЧО ХОРОЗОВ, Атанас Маринов, ДИМИТЪР МЛАДЕНОВ, Румен Юруков-Пики, Трифон Пачев, Коста Танев-Карушката, ДИМИТЪР ВИЧЕВ (вратар), Кирил Пейчев (вратар), ГЕОРГИ СЛАВКОВ-БЕНКСА, КОСТОДИН КОСТАДИНОВ, ЗАПРЯН РАКОВ-ПАНЧО, Благоя Блангев, Иван Кочев, Красимир Манолов-Орела, ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ-ГЕЦАТА, Ивайло Стойнов, МАРИН БАКАЛОВ, АНТИМ ПЕХЛИВАНОВ-ТУРНАТА, АТАНАС ПАШЕВ-ПАШАТА, ВАСИЛ СИМОВ, БОРИС ХВОЙНЕВ, Лилчо Арсов, Георги Донков, Тошко Зайцев, Христо Коилов, Георги Марков-Бьорнер, БОЖИДАР ИСКРЕНОВ-ГИБИ, БОРИСЛАВ МИХАЙЛОВ (вратар), ЯСЕН ПЕТРОВ-ДЖАНИНИ, НАСКО СИРАКОВ, Гено и Иван Добревски, Цветозар Дерменджиев-малък Чико, Петър Курдов, АЯН САДЪКОВ, Димитър Телкийски-Мечо, КОСТАДИН ВИДОЛОВ, АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ-КРИВИЯ, и др. Някои от известните превърженици на „Ботев“: Александър Дяков, директор на международния Пловдивски панаир, Антон Горчев – актьор, Божидар Здравков – кмет на Пловдив, Димитър Киров – художник, Жан Виденов министър – председател на България, Желязко Христов лекар, председател на КНСБ, Кирил Варийски – актьор, Радко Дишлиев – актьор, Иван Андонов – киноре-жисьор, Иван Бедров – журналист, Йордан Детев – публицист и режисьор, Йордан Йовчев – гимнастик, Мария Петрова – трикратна световна шампионка по художествена гимнастика, Недко Каблешков – юрист и общественик, почетен член, Обрейко Обрейков – финансист, създател на Международния панаир, Петър Стоянов – президент на България, Генерал д-р Стоян Тонев – лекар, началник на ВМА София, Росен Димов – апелативен прокурор, Стефка Костадинова – Олимпийски шампион, Президент на БОК, Христо Стоичков – футболист номер 1 на България за всички времена, Христо Кидиков – естраден певец, Сотир Цацаров – главен прокурор на България, Димитър Кудоглу – дарител – почетен член и др.

Из "Енциклопедия на Пловдив" от Божидар Тотев