Ценни сгради стават част от недвижимото културно наследство на България, 608 сгради са в Пловдив
За около 500 обекта ще бъдат подготвени режими за опазване, близо 40% от тях са нови предложения за включване в списъка на недвижимите културни ценности след първия етап на Териториалната програма на Националния институт за недвижимо културно наследство. За тях е започнала процедурата за деклариране или обявяване – един от преките резултати от програмата, осъществена едновременно в Пловдив, Старинния Несебър, град Баня и селата Свежен и Скорците. Увеличението е с 5 пъти в сравнение със средните 100 обекта, които институтът проучва годишно в различни краища на страната.
"Териториалната програмата поставя ценните обекти в контекста на развитието на градоустройствената жизнена среда и възстановява историческия разказ за населеното място и хората, които са оставили отпечатък върху него. Паметниците на културата формират обществените представи, културна и историческа принадлежност и в това е най-голямото им значение", каза директорът на НИНКН арх. Петър Петров при представянето на данните. Програмата заменя подхода от 90-те години на миналия век насам да се проучват отделни обекти из цялата страна на парче. Проучвания на цели територии с такива задачи и от такъв мащаб се правят за пръв път у нас.
Арх. Петров подчерта, че изучаването е дейността на НИНКН с най-голям приоритет, но и с най-голямо забавяне, което Териториалната програма наваксва. Списъкът на недвижимите културни ценности не е актуализиран повече от 30 години. Към днешна дата в него има близо 40 000 обекта, но информацията за състоянието им не е актуална. За огромната част от тях липсват предписания за опазване, каквото е изискването на Закона за културното наследство. Те ще бъдат създадени в следващата фаза на програмата, за да определят ясни правила при съгласуването на проектите за намеси.
"Около 10% от архитектурните образци, проучени в петте населени места, са необратимо унищожени, други 35% са в аварийно състояние", заяви ръководителката на Дирекция „Изучаване, регистри и национален държавен архивен фонд“ арх. Алис Исмаилова. С всяка разрушена стара красива сграда изчезва споменът за нея, за хората, които са живели там, и за историческите събития, с които е свързана. Загубата на памет, всъщност е загуба на национална идентичност.
Само 15% от паметниците на културата в 5-те изследвани исторически места са в добро състояние със запазена автентичност. 40% са в добро състояние, но с нарушен исторически облик.
Тези дялове вероятно ще останат в подобно съотношение и при следващите етапи на програмата, която постепенно ще обхване цялата страна. А това означава, че недвижимото национално богатство е в голям риск.
В същото време при обходите по програмата са открити стотици сгради от първата половина на 20 век, които притежават ценни качества, но още не са проучени. Само в Пловдив те са 608.
Експертите са събрали стотици архивни документи, карти, планове, фотографии и исторически свидетелства. Въз основа на новата информация и на теренните проучвания са направени актуални схеми и планове на териториите, изследвани са визуални връзки и пейзажи, степените на намеси върху обектите, запазената и загубената автентичност. Данните са систематизирани в GIS базирана електронна платформа, така че да бъдат използвани от широк кръг експерти за анализи и планове за действие.
Старинният Несебър стана първият български град, за който бе създаден дигитален двойник с пълен обем данни. Колко голяма е ползата от него се вижда в момента – 3D копието на църквата „Христо Пантократор“ (13-14 в. сл. Хр.) вече помага за възстановяване на фасадата ѝ. Събирането на дигитална база данни за всички паметници е дългосрочна цел на института, отбеляза арх. Петров.
Над 50 външни експерти – архитекти, урбанисти, инженери, историци и пр., кандидатстваха за участие в първата част от Териториалната програма. 36 от тях бяха включени в екипите под ръководството на изследователите от НИНКН. По този начин институтът компенсира недостига на щатни експерти, чийто брой е свит през годините до невъзможен минимум на фона на хилядите обекти, които се нуждаят от опазване и системен мониторинг.
Сред големите изводи от програмата, започнала в края на 2022 г., е, че липсват цялостни концепции и планове за развитие и опазване на културните ценности на територията на общините. Липсват и информация, финансова и логистична подкрепа за собствениците и ползвателите на ценни обекти. Така се стига до сблъсък между заинтересованите страни, вместо до обединяване на усилията.
Смисълът на Териториалната програма е да помогнем на общинските власти и на местните граждани да разберат защо е ценно тяхното недвижимо културно наследство, защо и как да го опазват, коментира арх. Исмаилова. С това институтът дава началото на по-широкия обществен разговор за значението на недвижимото културно наследство за развитието на обществото, управлението на градските процеси и използването на ценните обекти като ресурс с висока добавена стойност.