Всяка година с наближаването на датата 3 март - спорът трябва ли той да е националния празник на България избухва с нова сила. Миналата година дори бе внесено предложение в парламента за промяна на празника в Конституцията, но в последствие ГЕРБ и ПП ДБ го изтеглиха, за да не разделят електоратите си.  

На 3 март 1878 г.  Руската империя подписва предварителен договор за мир с Османската империя, а не окончателен мирен договор, признат от всички велики сили. Този договор е всъщност протокол за предварителен мир, проектодоговор, който няма международноправна стойност. При подписването на протокола в Сан Стефано няма  българско участие. Никой не се допитва до български представители. Руската империя не допуска българи да присъстват нито на 3 март в Сан Стефано, нито в Берлин през юли същата година, когато се сключва истинският международен договор за мир. Т.е  на 3 март 1878 година не се е случило нищо, което да има трайни последици и да е свързано с някакво българско участие. Две империи, след войната помежду си сключват предварителен мирен договор, под формата на протокол, който няма никакви обвързващи клаузи, защото е ясно, че траен мир не може да се сключи без участието и на другите Велики сили. Формалното и фактическо учредяване от Великите сили на автономното Българско княжество става на 13 юли 1878 г. на Берлинския конгрес, с което приключва Руско-османската война 1877/1878 г.

Проф. Пламен Цветков с основание пише, че последното нещо, което е целял договорът от Сан Стефано, е било създаването на истински независима държава на българите. "Това е договор, който по същество представлява акт на узаконяване на една практически неограничена окупация на България от руската армия".

По силата на Санстефанския договор, Румъния, Сърбия и Черна гора стават независими държави. Въпреки това в нито една от тези страни не смятат Русия за освободител и въобще не отбелязват тази дата. Всяка от тези държави си има свой национален празник, нямащ нищо общо с 3-и март.

За България този договор предвижда руска окупационна администрация и руска окупационна войска (50 000), неограничени с някакъв краен срок. Сиреч - безсрочна окупация. Въпреки това у нас 3- ти март се смята за Деня на освобождението и на всичко отгоре е и национален празник, казва професорът.

Доказателство, че Русия е нямала никакво намерение да ни освобождава, е нейното отношение към създаването на Българската екзархия и националноосвободителното ни движение. А то е рязко отрицателно.  Русия не само не помага, а се отнася крайно враждебно към нашите революционери, праща шпиони и следи тяхната дейност. Отношението на българомразеца граф Игнатиев - Лъжко паша в процеса против Васил Левски е едно от доказателствата за това.

Митът за "Освобождението на 3 март" разделя трагично българската нация, възражда  комплексът на малоценност на българите. Той не само няма нищо общо с идеалите на Възраждането, но и  ги подменя. Това разединение е особено видно през последните години. И днес 3 март разделя българите на "русофили" и "русофоби". 

Датите, които са безспорни и обединяващи българския народ като силна и независима национална общност са 24 май - денят на българската писменост, просвета и култура, 6 септември - денят на обединение на княжество България с Източна Румелия, и 22 септември - денят на Независимостта. Всички тези дати са достойни за наш национален празник.