Тракийските светилища край Пловдив съчетават мистика и история, които за любопитните и ценителите са само на една ръка разстояние. Предлагаме на вашето внимание идея за едно духовно пътуване из четири мистични дестинации близо до Пловдив.

Маршрутът може да се осъществи и в рамките на 2 дни. Той е предназначен за автомобил или организиран автобусен транспорт. Нощувката може да бъде осъществена в гр. Кърджали. В града туристите могат да посетят РИМ – гр. Кърджали, манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча”, храм „Св. Успение Богородично”.

От гр. Кърджали в рамките на 1 ден може да бъде посетен още някой от следните обекти: Каменни гъби, крепост Кривус, Дяволски мост, крепост Устра, крепост Моняк, Вкаменената сватба, Маджарово, крепост Лютица, вила Армира.

Татул

Един от най-величествените мегалитни паметници, открити по нашите земи, е Тракийското светилище край село Татул, община Момчилград. То се намира само на 200 м от селото и на около 15 км от Момчилград.

Светилището представлява скален масив, а върхът му - пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец. Датиран е от края на V и началото на ІV хил. пр.Хр. За това свидетелстват намерените глинени съдове в региона.

Скалната пирамида и гробниците около нея са оформени през ХVІІІ – ХІ в. пр.Хр., когато светилището преживява своя първи голям разцвет. Наоколо е оформен кръг от глинени олтари, върху които са извършвани жертвоприношенията. Открити са стотици култови предмети – глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображения на Бога Слънце.

При разкопките през 2004 – 2007 г. са намерени и уникални предмети от глина, свързани със слънчевия култ – три колела за макети на Небесна колесница и част от златна маска.

Перперикон

Археологическият средновековен комплекс Перперикон е един от най-древните монументални мегалитни паметници, изцяло изсечен в скалите. Той е и една от най-популярните туристически дестинации в България.

Култовата дейност на скалния връх започва още през V хил. пр. Хр. и е свързана с култа към Бога-Слънце на хората от каменно-медната епоха. Тук те създават първото светилище и полагат съдове с храна за боговете. Тези свещенодействия продължават и през цялата бронзова епоха (III-II хил. пр. Хр.). С усъвършенстването на металните сечива става възможно да се дяла твърдата скала. Точно тогава се оформя овалната зала с огромния кръгъл олтар в центъра. Там жреците извършвали свещените ритуали с вино и огън. Именно тези култови практики са характерни за храма на Дионис, дълго търсен в Родопите. Последните археологически проучвания ясно сочат, че той се е намирал точно на Перперикон. Според легендите две съдбоносни пророчества са били направени от олтара на този храм. Първото е предопределило велики завоевания и слава на Александър Македонски, а второто, направено няколко века по-късно, е предвещало властта и силата на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август.

Глухите камъни

Скалното светилище Глухите камъни е сред най-големите тракийски култови обекти. Обхваща няколко огромни, прорязани от дълбоки проломи скални масива. В подножието на един от тях е издълбана скална гробница. В източната част на гробната камера е оформено легло и малка ниша. Встрани има следи от втора, недовършена гробница. В масива на Изток е изсечена стълба, която води до върха, където е оформен басейн. Останалите три скални зъбера са осеяни с над 200 култови скални ниши.

Mястото на светилището е избирано внимателно – изключително красива, респектираща природа и отлична видимост към всички посоки на света. Откроявайки се над околния терен‚ в съзнанието на древните обитатели на Родопите скалните масиви били свещени. За траките височината на скалата олицетворявала ритуала на преминаване от всекидневното към свещеното. Този‚ който се издига‚ изкачвайки стъпалата на светилището‚ които водят към небето‚ престава да бъде човек – стигайки до върха‚ докосван от първите лъчи на слънцето‚ жрецът-свещенослужител прониква в едно друго, ново и чисто пространство...


Харман Кая

Харман кая е едно от най-мащабните скално-изсечени тракийски светилища в Родопите. Намира се в землището на село Биволяне. Мегалитният комплекс се е развил около малка естествена пещера с дълбочина 7 м. Срещу входа на пещерата е намерена керамика от енеолита, а от двете и страни са изсечени трапецовидни ниши. В скалния склон над реката е издълбана гробница. В подножието на платото има още една карстова пещера, с дълбочина 20 м, със следи от обработка.