Интересно резбарско ателие радва посетителите на Улицата на занаятите на ул. "Стръмна" 1 в Стария град на Пловдив. Малки и големи могат да се докоснат до резбарския занаят, да пробват сръчността си и да релаксират с ново хоби, а защо не и да стане техен занаят и препитание.

„Успех на семейство Влашеви, които са изключително талантливи майстори и позитивни хора!“, пожела им Тони Симидчиева, която е председател на Регионалната занаятчийска камара в Пловдив и основен двигател на случващото се на Улицата.

"Стари занаяти от отминали епохи и съхранено занаятчийско майсторство. Това предлага на хиляди посетители една малко пространство в Стария Пловдив. На улицата на занаятите туристи и гости могат да наблюдават на живо демонстрации в еснафски ателиета. Те са разположени в четири общински къщи, където майстори от Регионалната занаятчийска камара заедно представят свои произведения", разказа още Тони Симидчиева.

Защо в Пловдив

През втората половина на XIX век. населението на Пловдив е около 30 хиляди жители, които изповядват три религии и принадлежат към седем различни етноса. Това многообразие се проявява и в занаятите, които се развиват в града под тепетата – архивите съдържат сведения за над 50 занаята с около 600 работилници.

Първите ни изследователи, които описват Пловдив от онова време, представят и занаятите, практикувани в града тогава: турците били предимно кожари, бръснари, кафеджии, сладкари; млекарството и бозаджийството са били професии най-вече на албанците, които тогава са живеели в Пловдив; арменците и досега са известни като хора изкусни в “тънките занаяти” – часовникарство и златарство; гърците пък – в текстилните занаяти и производството на платове, манифактуристи, продавачи на колониални стоки и бакали; евреите се занимавали с кинкалерия, тенекеджийство или пък били сарафи; българите са практикували тъкачество, медникарство, хлебарство и др.

В следствие на модернизацията на стопанския живот след Освобождението, занаятите започват да губят своята икономическа мощ, заменени от индустриалното производство. През XX в. народните занаяти започват да се възприемат като изкуство и това е причината в средата на 70-те години в Пловдив да се изгради Улица на занаятите. Днес в Пловдив, като културна столица на Европа, продължават да се полагат грижи за тяхното опазване и популяризиране.

Къде и какво може да видите

Бакалова къща намираща се на ул. Д-р Чомаков № 9 до Небет тепе, рестврирана по японски проект, през 2009 г. се превръща в център за народни занаяти. В момента в нея работят четирима майстори. Те изработват художествени тъкани, накити от мъниста, керамика и изделия от царевична шума. Използват се традиционни старинни техники. В къщата се провеждат индивидуални и групови обучения, отбелязват се традиционни календарни празници, гостуват майстори от България и чужбина. Посетителите могат да наблюдават и да се включат сами в работния процес.

На улица „Стръмна“ още по време на Възраждането е била местната чаршия и са се намирали дюкяните на майсторите. От 2016 г. архитектурният ансамбъл, представен от четири къщи – паметници на културата от местно значение, построени преди два века, приютява отново традиционни занаяти, а постоянно действащи работилници започват привличат пловдивчани и техните гости.

На ул. „Стръмна“ № 3 може да се опита топъл ръчно месен хляб с квас, поднесен от майстор-пекар. Също там се изработват плъстени кукли. В къщата се представя и грънчарския занаят, а на втория етаж има работилница на майстор за рисуване върху стъкло.

На ул. „Стръмна“ № 2, къщата е приютила работилнички по художествени тъкани гостите нагледно могат да се запознаят с процесът на тъкане с различните техники, с мокро плъстене на вълна и иглонабиване, Заедно с това могат да се докоснат и до процеса на рисуване върху керамика.

На ул. „Стръмна“ № 1, къщата е посветена и на текстила. Тук можете да усвоите старинни български тъкачни техники, можете да видите и да участвате в изработването на художествени произведения.

На ул. „Стръмна“ № 1а дворът се оглася от музика. Музикантът-майстор сам, на място, изработва български народни музикални инструменти – гайди, тъпани, кавали, гъдулки, тамбури. В същия двор може да се чуе и как пее желязото, когато попадне в умелите ръце на майстор-ковач.

На ул. Четвърти януари № 4 всеки посетител може да се облече в традиционни български носии от различни региони на България и да отнесе спомен от българската автентична култура, наследена и съхранена от поколения наред.

На ул. д-р Вълкович № 3 , на втория етаж се намира Галерия ЗАНАЯТИ. Мястото е изложбена зала за изделия изработени ръчно от майстори-занаятчии на народни художествени занаяти. Организират се тематични изложби и постоянно действаща експозиция, в която могат да се видят и закупят ръчно изрботени изделия от керамика, текстил, ковано желяо,стъкло и др.